Днес в галерията е тихо. Избирам да видя изложбата на Симеон Спиридонов насаме, без шума от празничното откриване и наздравиците за 80-тия юбилей на художника, които бяха снощи.
Очаквам да съм сама с картините му, но не съм. По стълбите срещам него - Симеон Спиридонов. Дошъл е да си вземе довиждане с екипа на галерията, след малко си тръгва.
"Беше много вълнуващо. Та това е моят роден град, как няма да се вълнувам, когато дори кметът дойде да ме поздрави", казва Спиридонов по повод снощната вечер, когато бе открита празничната изложба в деня, в който преди 80 години се е родил точно тук, в Севлиево. "Вълнуващо беше заради хоррата, които дойдоха. Щастлив съм и удолетворен", добавя художникът.
Кметът Иван Иванов връчи на художника юбиляр статуетка на символа на Севлиево - Паметника на свободата в центъра на града, снимка: Минчо Тодоров
Със сигурност има много неща, които бих могла да го питам, но някак не ми идва смелост да прекъсна вълнението, което бушува в него. Интуитивно усещам, че не му се говори много, повече му се чувства. И той чувства - очите му светлеят повече от обикновено и в тях напира влага. Така се овлажнява поглед на силно развълнуван човек, който се затруднява да поеме толкова щастие и то търси начин да си проправи път.
На прага с Васко Василев не могат да се разделят. Продължават да говорят пред отворените врати на колата. "Щом го има Васко, всичко е наред", казва по повод организацията на изложбата Симеон Спиридонов. Двамата освен колеги са дългогодишни приятели.
Не съм познавач на изкуството, възприемам го като "това ми харесва", "това не ми харесва". Според тези ми критерии изложбата на Симеон Спиридонов е великолепна. Не е това точната дума, но е първата, която сама се изписва. Една възхитителна феерия от форми, а цветовете щедро посипани върху платното, говорят повече от думи.
Портрети на първия кмет на Севлиево Христо Спиридонов (вдясно) и дядото на художника подп. Григор Спиридонов, са в начолото на експозицията, снимка: "Севлиево онлайн"
В началото са два портрета - на първия кмет на Севлиево Христо Спиридонов, чийто потомък е художникът и дядо му - подполковник Григор Спиридонов, загинал геройски при Разлог през 1912 г. по време на Междусъюзническата война.
Следват усещанията - видими и невидими - за изгрев, цветове, самота, есен, изповед, скръб. Цветове и нюанси "грабват" очите, наплъстяването на боите впечатлява, едва доловими форми "говорят" за онова, което е било в душата на твореца, за да го излее върху платното. Каквото и да се каже за тази изложба, то не може да покрие директният досег с картините на Симеон Спиридонов. Затова една препоръка - посетете я. Ще ви стане леко и може би ще прозрете, че светът не може да е сив, когато има изкуство като това на Спиридонов.
За своя юбилей художникът получи символа на Севлиево - макет на Статуята на свободата в центъра на града, от кмета Иван Иванов. "Вие сте явление в българското изкуство, което създаде нова творческа вселена", написаха в поздравителния си адрес от Министерството на културата.
Албум със снимки от откриването на изложбата и празничната вечер в чест на Симеон Спиридонов, с автор Минчо Тодоров, може да видите тук.
