Твърдението, че през 2026 г. България е приела 240 000 чуждестранни работници, не е вярно. Официалните данни сочат около пет пъти по-малко. За Севлиево темата не е абстрактна: местната индустрия от години търси хора, а кандидатите не стигат.
Какво беше казано и какво показват данните
На 23 август 2026 г. лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов написа във Фейсбук, че „само тази година“ държавата е приела 240 000 чужди работници. Месец по-късно той говори за „над 200 хил.“. Factcheck.bg провери числата в институциите:
НАП: до края на август 2026 г. са сключени 50 629 трудови договора с чужденци, от тях 45 053 са с граждани на държави извън ЕС.
Агенция по заетостта: до 25 септември достъп до пазара на труда са получили 44 496 души. Агенцията не знае колко от тях реално са пристигнали и са започнали работа.
МВР: до края на август 2026 г. право на продължително пребиваване и работа в България са получили 12 786 граждани на трети държави – 9 098 с единно разрешение, 2 747 сезонни работници, 703 със „Синя карта“ и 238 при вътрешнофирмен трансфер.
Най-много работници идват от Узбекистан, Непал и Киргизстан. Най-много заявления има за преработващата промишленост, транспорта и складирането, а сезонните са основно в хотелите, ресторантите и земеделието.
Важно уточнение: тези числа не се събират. Те описват различни етапи на една и съща процедура и по никакъв начин не се стига до 240 хиляди. За сравнение – в България работят около 2,9 млн. души, т.е. новите договори с чужденци са под 2% от всички заети.
Севлиево: работа има, хора не достигат
Недостигът на работна ръка в нашия край се вижда в цифрите:
Безработицата е сред най-ниските в страната
През първото тримесечие на 2026 г. регистрираната безработица в област Габрово е 4,0% при 5,4% средно за България. По-ниска е само в София, Перник и Варна, наравно с нас е Софийска област.
Почти всички, които могат да работят, вече работят
Заетостта на хората между 20 и 64 г. в областта е 79,2% при 76,8% за страната (2024 г.).
Хората в трудоспособна възраст са малко
Те са около 57% от населението, а областта е сред най-бързо застаряващите в България.
Севлиево е индустриалното ядро на областта
Общината създава 53% от добавената стойност в икономическия център „Севлиево–Габрово“. Само „Идеал Стандарт – Видима“ има около 2650 работници (март 2025 г.), „Хамбергер“ – около 1100, „Паралел“ – 843.
Местните хора не стигат, затова работниците пътуват
Всеки ден около 1300 души пътуват от Габрово до работа в Севлиево, а почти 10% от заетите в Априлци работят в Севлиево.
Анкета на Агенцията по заетостта сред 62 работодатели от областта (28 май – 3 юли 2026 г.) потвърждава картината. Най-много хора ще се търсят в преработващата промишленост, здравеопазването, строителството и транспорта. Най-търсени са шивачи, монтьори на енергийни съоръжения, работници в шивашкото производство, медицински сестри, лекари, строителни инженери и мотокаристи. Търсят се и работници без квалификация. Работодателите посочват три причини: твърде малко кандидати, липса на квалифицирани специалисти и разминаване между уменията на кандидатите и нуждите на фирмите. Обявите на големите севлиевски фирми за шлайфисти, полирачи, машинни оператори и опаковчици, с осигурен безплатен транспорт, са постоянни.
Един нюанс: според Института за пазарна икономика (ИПИ) регистрираните свободни места в област Габрово са по-малко от средното за страната. Проблемът не е, че обявите са много, а че хора няма. ИПИ предупреждава и за друго: когато фирмите не се конкурират силно за работници, заплатите в частния сектор може да растат по-бавно.
Какви чужди работници наема местният бизнес
Тук трябва да сме точни: няма публични данни колко чужденци работят в община Севлиево и от кои държави са. Агенцията по заетостта и МВР не публикуват тази информация по общини. Според ИПИ област Габрово не е сред областите с много сезонни работници. Те са съсредоточени основно по морето – в Бургас, Варна и Добрич.
Какво се знае за индустрията в страната като цяло:
• Работниците идват най-вече по процедурата за единно разрешение, за работа в производството, на позиции без висока квалификация. Те са основно от Узбекистан, Непал и Киргизстан, а все по-често и от Индия и Бангладеш.
• Ето пример от съседен регион: мебелна фирма в Русе наема работници от Непал и Бангладеш с договори за две години. Заплатата е поне 500 евро, а фирмата осигурява квартира, транспорт и храна.
• Има и законови ограничения - работниците от трети държави не може да са повече от 35% от персонала на фирмата. Те трябва да получават същото заплащане като българите, а преди да ги наеме работодателят трябва да докаже, че първо е търсил работник в България, включително чрез Бюрото по труда. Тази процедура често отнема от 6 до 9 месеца.
Севлиевската икономика е преди всичко производство на смени. Затова най-вероятното място за чужди работници тук са позициите за общи и производствени работници, оператори и опаковчици, а не инженерите и медицинските специалисти.
Добре ли е това за Севлиево
Аргументите „за“:
• Производството продължава да работи. Големите фирми в Севлиево инвестират. Новият собственик на „Идеал Стандарт – Видима“, германската Villeroy & Boch, изгради нова линия и обяви, че ще продължи да инвестира. Тези инвестиции зависят от това дали има кой да работи.
• Няма данни, че чужденците изместват местните. Анализ на ИПИ от октомври 2026 г. не открива видим отрицателен ефект върху заплатите и заетостта на българите. Изследванията в Чехия, Германия и данните на Европейската комисия също показват, че чуждите работници по-скоро допълват местните, отколкото ги заместват.
• Законът ограничава злоупотребите. Таванът от 35% и изискването за еднакво заплащане не позволяват масова замяна с евтин труд.
Ограниченията и рисковете:
• Квалифицираните кадри не се внасят лесно. Според браншовите организации вносът на работници помага за позициите без квалификация, но трудно осигурява инженери. Медицинските сестри и лекарите, които областта също търси, изобщо не са решение по тази линия.
• Струва скъпо и отнема време. Процедурите траят месеци, фирмата плаща квартира и транспорт, а в страната има случаи на работници, които напускат малко след пристигането си.
• Заплатите в най-ниско платените позиции може да растат по-бавно. В област, в която търсенето на труд е по-слабо от средното, вносът може да намали натиска за по-високи заплати. Британски изследвания показват слаб такъв ефект точно в най-ниско платените позиции. Това е риск, който трябва да се следи.
Изводът
Числото 240 000 е невярно. Реалният брой на чуждестранни работници в страната е около 45–50 хиляди - толкова са сключените договори за цялата страна.
За Севлиево чуждите работници не са масово явление и не са заплаха за местните. Те са частично и временно решение за производствените позиции без квалификация. Основният проблем на общината и областта остава демографията - все по-малко са хората в трудоспособна възраст. Този проблем се решава с професионално образование, свързано с нуждите на местните фирми, с автоматизация на производства, с по-добър транспорт от съседните общини и със заплати, които задържат младите в Севлиево.
Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.
-(1)-13_680x171.webp?v=1794382446)
