Лариса Илиева, Николай Панайотов и Христина Бобокова
Какво е когато махнеш всички граници пред въображението и се оставиш на енергията, извираща в теб да те води? Когато елиминираш условностите, отстраниш нормите и се отдадеш на вътрешната си жажда да създаваш? Вероятно точно това се случва с творците, без значение в коя сфера работят, които се съобразяват единствено със собствения си усет за изкуство.
Тези мисли се завъртат в мен, движейки се от стая в стая, и от етаж на етаж в „Бялото училище“ на севлиевското село Стоките, което на 9 септември 2017 г. отвори вратите си за гостите на една мащабна изложба – съвместна на Николай Панайотов и Лариса Илиева. Изложбата бе наречена „Закуска на тревата“ по подобие на едноименната картина на френския художник от 19 век Едуар Мане. Творбата му днес се смята за шедьовър, но през 1863 г. е била истински шок за парижката публика.
Изложбата на Николай Панайотов и Лариса Илиева е разположена на два от етажите в бившето стокинско училище, което Панайотов превърна в „Център за съвременно изкуство“, но и в свой дом. Там на едно място са събрани най-новите творби на двамата с Лариса, повечето създадени през зимата и пролетта на 2017-та. Куратор на изложбата е Христина Бобокова, която не крие пристрастеността си към съчетанието между изкуство и природа. А там, в Стоките, това е естествено продължение на историята на едно българско село, чието училище затихна, хлопнало врати пред опразнените от детска глъч къщи.
Така преди години Панайотов даде нов живот на празното училище. Вдъхна му енергия като го отвори за изкуство и даде възможност на млади творци да работят под покрива му.
Мястото е уникално не само защото в бившите класни стаи са подредени творбите на двамата художници, но и заради начина, по който е съхранено. Световноизвестният художник е оставил своя отпечатък върху всеки сантиметър от сградата. Дюшемето е съхранено, без да бъде реставрирано, старите училищни катедри днес са пълни с четки, бои и материали за рисуване, голямата маса от бившата класна стая може да посреща приятели, стените „пазят“ историята на училището, а вещите, които Панайотов е намерил в изоставеното училище, когато придобил собствеността върху сградата, днес имат нова служба в така наречените инсталации, до една влезли в употреба за целите на модерното изкуство- капака на кофата за бърсане на под, макета на жабата от кабинета по биология, старите грамофонни плочи, столовете, останали без крака и изобщо всичко, което се търкаляло по пода и шкафовете, днес е изкуство.
И ако това е първото, което гостите на изложбата виждат, то изненадите следват по стълбите нагоре. Влиянието от различни етапи на историята на изкуството се усеща в платната на Лариса Илиева, която има свой стил в изкуството – нежна, понякога повече вглъбена, друг път буквално изригваща в емоции, после пак лирична, но винаги много цветна. А провокативността на Николай Панайтов заглъхва, за да даде път на картини, които разказват странни сюжети, които всеки чете по своя си начин, зависим от интелекта, духовността, дори настроението си в момента.
На последния етаж на „Бялото училище“ е личното пространство на двамата художници, което гостите можеха също да прекрачат. Признавам, че е изкушение да надникнеш в техните ателиета и „откраднеш“ от тишината, родила изкуството на Николай и Лариса. Да влезеш в пространството, превърнали в дом с неповторим уют, където старите мебели живеят модерно, "пипнати" от самия Панайотов.
А това преживяване наистина те оставя задълго без думи. Защото как да облечеш в думи толкова много емоция и как да наречеш красотата и духа, когато те са просто красота и дух. Мисля си, че присъствието на изложбата "Закуска на тревата" в "Бялото училище" в село Стоките за мен бе възможност да осъзная, че в различността е привличането. Всъщност така си обяснявам и успеха на Лариса и Николай, които освен всичко останало бяха изключително сърдечни домакини на десетките си гости, всеки от който посрещаха и обгрижваха лично.
На 18 септември Панайотов открива изложба в София, на която ще бъдат показани повечето от творбите от "Закуска на тревата", а през юни Лариса Илиева откри "Тайните на Лоара" в столичната галерия "Нюанс".
написано от Емилия Димитрова
