от Емилия Димитрова
На 15 юли т.г. Районен съд Севлиево осъди Община Севлиево да заплати 3 хил. лв. на съпруга, сина и дъщерята на починала жена, погребана по унизителен, според семейството, начин в гробищен парк в местността Функата. Според съда Общината не е действала като добър стопанин на своята собственост (гробищния парк) и е прехвърлила отговорности, вменени й по закон, на общинско предприятие "Обреди". Допълнителна подробност е, че за гробищния парк липсва хидрогеоложко проучване, което е още едно закононарушение.
Това е история, от която ти идва да крещиш, но знаеш, че крясъците няма за заглушат разяждащата болка от загубата, унижението, угризенията и безпомощността. Случилото се на едно семейство, чието име съзнателно спестяваме на читателя, не е застраховка, че утре няма да се стовари върху нас. Затова "Севлиево онлайн" прави уговорката, че разказът е тежък, но не трябва да се премълчава.
През юли 2020 г. семейството на починала жена организира изпращането на тленните й останки. Присъстват най-близките роднини, приятели и познати. Изпращането е определено за 11 ч.
Преди това близките заплатили такса от 30 лв. за услуга, формулирана като "такса за полагане на урна или кости" и още 50 лв. такса за ползване на гробното място за вечни времена.
На насрочената погребална дата и в определения час, погребалното шествие, заедно с тленните останки на починалата отишли на определеното от служители на "Обреди" гробно място.
Заварили потресаваща гледка -
обрасла с бурени поляна върху която се търкаляли найлони, строителни отпадъци, купчини пръст. Някъде там, след пустошта, без да има каквото и да било разчертаване на гробно място, била изкопана дупка с приблизителни размери около петдесет на петдесет сантиметра, вероятно определена от служителите на обредното предприятие като гробно място за полагане на урната. Зловещата гледка била допълнително подсилена от факта, че теренът, определен за гробно място, бил в края на гробищния парк, в непосредствена близост до открито дере, в което били нахвърлени купища отпадъци. Липсвала ограда на гробищния парк, а наклона на терена към дерето създавал усещане, че последните гробове, сред които и въпросния, ще пропаднат в дерето.
Длъжностно лице на мястото на погребението нямало.
Такова роднините не открили и на територията на целия гробищен парк. "Опитите да говорим с някого, да получим съдействие, бяха пресечени от един телефонен разговор, последван от втори, в който бяхме уверени, че имаме дупка, в която да сложим урната и това е. Те нямат други ангажимент към нас, нямат задължение длъжностни лица да присъстват, дори нямат задължение гробът да бъде означен като гроб въобще", разказва пред съда синът на починалата.
Тогава се заловили да се справят сами. От случайно видян гробар, който този ден бил в отпуск, но се навъртал наоколо, поискали мотики и лопати, с които оформили гробно място и разширили отвора, в който да бъде положена урната. Всичко се случило пред дошлите да отдадат почит и изпратят починалата. Оттогава синът, дъщерята и съпругът живеят със съмнения, огорчения, обида и болка.
Те се подсилвали и от факта, че определеното гробно място било в края на парка, на склон.
"Не съм сигурен, че този склон ще издържи и някой ден няма да търся останките на майка си в дерето.
Не съм сигурен, че погребах майка си в гробище, тъй като по закон гробището е ограничено с ограда. Трябва да бъде", смята опечаленият син.
Въпреки сполетялата ги загуба, близките решили да потърсят отговори от ресорните институции. За да не се случи същото и на други.
Сезирали ресорния зам.-кмет в Община Севлиево, а в отговора, който получили, пишело, че е извършена проверка, в резултат, на която
на служителите „допуснали пропуски в своята работа", е наложено наказание „забележка".
С друга жалба сезирали директора на РЗИ Габрово, в чиято компетентност е контрола върху гробищните паркове и дейността по погребенията, извършвани в тях. В отговора на тази жалба се казвало, че е извършена проверка, която доказва основателността на жалбата. В резултат РЗИ издала предписание на общинско предприятие "Обреди" да приведе гробищния парк в съответствие с нормативните изисквания. Изпълнението на предписанието очевидно се изразило в поставена след време ограда.
Случилото се съвсем естествено разстроило семейството на покойната. За последвалите емоционални страдания тук няма да бъде разказано в детайли. Въпреки тях, роднините намират сили да защитят своето и на починалата си близка достойнство в съда. Там става ясно, че
Община Севлиево е загърбила задълженията си,
делегирайки ги на общинско предприятие "Обреди", без последващ контрол. Освен това не е извършено хидрогеоложко проучване на терена, отреден за гробищен парк.
Изискване за проучването е вменено на собствениците на гробищни паркове с Наредба 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници. В нея се казва, че "при разкриването на нови и разширяването на съществуващи гробища собственикът изготвя или възлага хидрогеоложко проучване на нивото на подпочвените води на новите терени". Същия текст казва, че допускането на нови или разриряването на стари паркове става само ако хидрогеоложкото проучване е показало, че терените отговарят на изискванията.
Община Севлиево не е изпълнила това си задължение, за което има оправдание - имотът, върху който е парка, е общински от 2000 г. Преди това е бил държавен, но при прехвърлянето държавата не е представила проучването на новия собственик, т.е. Общината. Тя от своя страна е видно, че не е направила нищо, за да компенсира този пропуск.
Дали е възможно опасенията на сина на починалата, че един ден може да намери останките на майка си в близкото дере, да се окажат основателни, е предположение, което не е лишено от основание.
За всичко, разказано по-горе, данъкоплатците на община Севлиево са задължени с 3000 лв. - по 1000 лв. за причинени неимуществени вреди на съпруга, сина и дъщерята на покойната. Всъщност плащат за оскърбителното отношение на Общината към нейните граждани - живи и мъртви.
Решението на Районен съд Севлиево не е окончателно и може да бъде обжалвано.