Най-тъжния миг от живота ми бе, когато разбрах, че детството свършва; че къщурката с двете липи – тази първа, събрана в шепа сякаш моя България – трябва да бъде напусната. Оттогава детството се превърна в моя същинска родина, а аз – в бежанец от детството. Пак оттогава копнежът по тая родина се сля с копнежа по миналото, а миналото се превърна в моя неутолима тъга. Оттогава обикнах децата – както изгнаник обича гости от родния край!
Някъде десетгодишен открих и раздялата вечна – от образа на закопаването на човека в пръстта нощем се будех и плачех. Защото смъртта нямаше смисъл! И оттогава обикнах смисъла, вечността и живота – три имена на едно и също нещо! Исках всичко около мен да е изпълнено със смисъл. Безсмислието, игрите и опитите със смисъла, с думите, едновременно ме обиждаха и отвращаваха. Тогава, още съвсем в началото на пътя си, аз намразих модерността, нейните изкуства и продукти. Десетки години по-късно узнах причината – те бяха не просто рожби на нихилизма: те утвърждаваха най-голямото човешко нещастие – безсмислието! – с думи заплетени на кухо всезнание и объркваща себеобърканост. Душата ми знаеше – казваше ѝ го древността, що бавно се пробуждаше в нея, – че Смисълът съществува – вечножив. И че е не сложен, а всесилно прост и всеобичащо близък до всеки човек.
Петко Хинов е китаист, поет, писател, преводач, философ. Книгата е преведена от самия Петко Хинов (Преживяното в Китай, свитък първи) и от Ивелина Димитрова (Преживяното в България; Преживяното в Китай, свитък втори).И те ме разбират!
– Ето, Тоше, ако човек помни колко скъпо е времето, той ще се радва всеки миг на всичко около себе си. Ще се радваме, че сега сме заедно. Ти и Катето няма да се карате за нищо, защото ще знаете, че утре „днес“ вече няма да го има. Радвай се, дете, на всичко – на хляба на масата, че го има; на липата пред прозореца отвън; на книгите около нас…
– На елхата! – добавя той въодушевено.
– Да, на елхата, макар че е изкуствена.
Уча ги да изпълват всеки миг с някакъв смисъл, с нещо, което е добро, което е ценно, което си струва да се прави. Да мразят безделието и лъжата. И най-вече, да не пренебрегват дребните неща.
Петко Хинов почина през 2022 г. преди да навърши 50 г. същата година бе удостоен посмъртно с почетния знак "Севлиево" за особените му заслуги в областта на превода, литературата и обществена ангажираност към родния край.