На онлайн пресконференция на 9 юли 2024 г. Програма Достъп До Информация (ПДИ) представи двадесет и четвъртия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2023 г.
Докладът съдържа конкретни препоръки относно подобряване на достъпа до обществена информация в България, информация за съдебни дела за отказана от институциите информация, анализи на българското законодателство в областта на достъпа до информация и състоянието на активната прозрачност на 560 български органи на власт.
Мълчаливите откази са недопустими. От заявителите не може да се иска да обясняват защо им е нужна информацията
се посочва в доклада на ПДИ. Според изнесеното в него през 2023 г. на второ място са отказите от предоставяне на информация с мотив засягане интересите на трето лице. "Несъгласието на третото лице да бъде предоставена информация е без правно значение, когато то е задължено по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) или е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето на информацията", отчитат авторите на доклада.
Надделяващ обществен интерес и пренебрегване защита на интересите на трето лице има в решение на Административен съд София град от 11 януари м.г., с което е отменен отказ на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София-град (по заявление на Марта Георгиева, София) да предостави достъп до протоколите на комисията, която е извършила проверки за съответствието на стопанисваните от Общинско предприятие „Екоравновесие“ приюти за кучета с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В отказа е посочено, че информацията засяга интересите на трето лице – ОП „Екоравновесие“, което е отказало предоставянето ù. Съдът обаче посочва, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. Съдът приема, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до информация, тъй като такъв интерес се предполага, когато исканата информация повишава прозрачността и отчетността на задължените по ЗДОИ субекти относно вземаните от тях решения и гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения.
Прозрачността в работата на институциите е основа за демокрацията, посочват авторите на доклада. Затова оттам препоръчват да се публикуват на интернет страниците на институциите, заедно с основните документи, и кратки обяснителни документи на достъпен за обикновения гражданин нетехнически език, вкл. чрез визуални представяния, на основните бюджетни документи на институцията.
Гражданите, които подават заявления за достъп до информация знаят, че в сайтовете на много от институциите секциите „Достъп до информация“ трудно се откриват. Затова от ПДИ препоръчват институциите да улесняват търсещите информация и да продължи процесът на уеднаквяване на модела на интернет страниците на институциите.
По отношение на прозрачността на съдебната система
се препоръчва да се измени чл. 64, ал. 4 от Закона за съдебната власт, като се премахне възможността да бъдат публикувани съдебни актове без мотиви. Промяна в законодателството се препоръчва и по отношение публикуването на съдебни актове по начин, който не позволява идентифицирането на физически лица. "Защитата на личните данни да не служи за тотално анонимизиране на всички участници в съдебния процес", като препоръчват да се публикуват протоколите от открити съдебни заседания в интернет страниците на всички съдилища, в това число по класифицираните административни дела, като бъде заличавана единствено информация, чието узнаване би навредило на някой от защитените интереси съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Да бъдат приети ясни правила относно активното оповестяване на информация по дела от висок обществен интерес, пише в доклада.
С решение от 6 февруари Административен съд София-град отмени отказ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да предостави информация относно неподадените декларации от Слави Трифонов и още няколко публични фигури. Съдът приема, че търсената информация попада в обхвата на служебната, тъй като е създадена по повод дейността на Комисията във връзка със задълженията на лицата, заемащи висши публични длъжности, да декларират своето имущество и интереси. Съгласно чл. 40 от ЗПКОНПИ Комисията публикува на официалната си интернет страница декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Заявителят иска да си състави мнение относно дейността на Комисията по отношение на лицата, които не са подали декларация. Това означава Комисията да посочи какви действия са предприети срещу тези лица, издаден ли е акт, който да възлага извършване на имуществена проверка срещу тях, съответно издаден ли е акт, с който приключва проверката, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление. Съдът намира за неоснователен доводът на КПКОНПИ, че предоставянето на исканата информация би нарушило личните данни на трети лица, като отчита, че имената на народните представители са публично известни и не попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на Общия регламент за защита на личните данни, както и че личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на това обществото да знае.
Промени в законодателството препоръчват от ПДИ. Те включват
присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи; mри изменения и допълнения в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да бъдат следвани и спазвани принципите и международните стандарти; fбемът на понятието „обществена информация“ да включва и информацията за и от срещите и заседанията на служебни лица и публични институции; контрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна практика чрез възстановяване на касационното обжалване на решенията на административните съдилища или чрез въвеждане на възможност за подаване на жалби пред независим информационен комисар, при запазена бързина на съдебните производства.
Автори на доклада са д-р Гергана Жулева, адв. Александър Кашъмов, адв. Кирил Терзийски, адв. Стефан Ангелов.
Пълният му текст е достъпен тук.
