автор: Емилия Димитрова
Преди седем години осъзнах, че това, което съм правил, е една красива опаковка и съм участвал в една голяма лъжа. Знаех, че трябваше да изчистя тази кал, която полепна по мен за толкова много години, когато се занимавах с политически PR" - така започна откровението си пред севлиевци Нидал Алгафари, който снощи бе гост на Градската библиотека в Севлиево. А поводът бяха книгите му от тетралогията „Боже, защо Господ лъже?”, „Аллах, милост нямаш ли?”, „Любиш ли, ти Бог си” и „Орисани да избираме”.
Пред своите читатели Алгафари призна, че четирите книги, едно от най-добрите неща, излизали на българския книжен пазар през последните години, всъщност били замислени като сценарий за филм. Когато писането започнало обаче, авторът си дал сметка, че навлиза дълбоко в историята и ако написаното трябва да се претвори на екран, би било непостижимо от финансова гледна точка. Затова спрял донякъде. Заловил се наново, след като съпругата му Мадлен Алгафари прочела написаното и му казала, че е добро начало за роман. Друг подтик получил от дъщеря си, която трябвало да напише есе за Левски и потърсила помощта му.
"Да започна да пиша роман? Ужасих се, защото аз имам ужасен правопис", споделя авторът на "Боже, защо Господ лъже?". "В годините, когато трябваше да оформя граматическите си умения заминах за Сирия и започнах друго образование. Така остана един голям пропуск, който имам и до днес", разкрива той. Започнал обаче, като се заровил в историческите книги и от страница на страница любопитството му се оформило около един период от българската история, за който малко е писано и малко се знае - времето между 1700 и 1800 година. "Този период сякаш го е нямало", казва днес писателят, който дава едни от най-пълнокръвните и красиви разкази за калушарството, вярата и вярванията на българина, но не онази вяра институционализираната, а другата, която те кара да имаш страх от Бога, но и милост към всичко, което е негово творение.
Каквото и да кажем за четирите книги на Нидал Алгафари няма да стигне, за да насочи интереса на читателя, ако той сам не поиска да се потопи в онази красота на българина, извираща от вярванията му, природата, шевиците на родната носия, лудостта на българските моми и момци, таланта на българския творец, милостта на монаха, силата на обичта и изгарящата страст, която може да погубва.
"Всички от героите си съм усещал като мои деца. И имената им избирах както съм избирал имената на децата си. Книгите са роман, но съм се придържал максимално към историческата достоверност", споделя Нидал Алгафари.