В средата на годината българските железници се „модернизираха“ с 76 вагона втора ръка от Германия. Купени са за 30 млн. лв. без документация и абсолютно никакви гаранции от страна на продавача, в това число и за безопасност. А въвеждането им в експлоатация струва още почти половин милион лева с ДДС.
Сделката става дни след като държавата се отказа от наскоро произведен в завода в Дряново вагон и още шест на различен етап от производството, част от които бе платила авансово. Днес тези вагони се пазят от три катинара и е въпрос на време да бъдат продадени на части или да ръждясат в заводското хале.
Това е крещящ случай на безогледно похарчени пари от страна на държавната компания „БДЖ-Пътнически превози“, откъдето очевидно са си затворили здраво очите за това какво купуват от Германия. Защото вагоните втора ръка не само са извадени от експлоатация, но продавачът им не поема никаква отговорност за дефекти и не дава гаранции за качеството им. Пише го в договора за покупко-продажба, клаузите от който са
в пълно противоречие с техническата спецификация –
документът, който съдържа точните параметри, по които трябва да бъде осъществена покупко-продажбата.
Договорът е сключен на 3 април т.г. между „БДЖ-Пътнически первози“ и „ДБ Фернферкеер“, Германия. Това е само четири месеца, след като БДЖ едностранно прекратява договора си с „Вагонен завод-Интерком“ в Дряново за производството на 15 вагона. Проектът е известен като „Сокол“ и от него налице има един завършен и преминал задължителните изпитвания вагон, а други шест са на различен етап от производството, според собственика на завода. Качеството на готовия вагон, според производителя, е над средноевропейско ниво.
Има ли връзка между покупката на излезли от употреба вагони и прекратяването на договора с единственото вагоностроително предприятие в България,
не може да се твърди със сигурност, но и не може да се отрече съвпадението по време.
От „БДЖ-Пътнически превози“ са категорични, че „няма никаква връзка с последвалата покупка на 76 вагона от Германия“. В имейл до „За истината“ от компанията отговарят, че „необходимостта от доставката на тези вагони е ясно обоснована в доклад“, а докладът е първата стъпка към стартиране на процедурата за придобиване на вагоните.
Основната цел на доставката на вагоните е обезпечаването на графика за движение на влаковете, казват от компанията и уточняват, че към 14 февруари 2024 г. дружеството е разполагало със 187 вагона, като съгласно действащия график за движение, са били необходими 205 технически изправни второкласни вагона. С този брой е трябвало да бъдат обслужени всички направления. Допълнителните вагони са били нужни още, за да заместят онези, които са подлежали на задължителната профилактика, почистване и обслужване. С наближаването на летния сезон на 2024 г., съгласно плана за композиране на влаковете са били необходими допълнително 39 вагона, с което общият недостиг на вагони за българските пътнически железници е стигнал 57 вагона.
С оглед на тази ситуация, доставката на 76 вагона от Германия е от ключово значение за навременното и пълно изпълнение на графика за движение на влаковете, особено в периоди на засилен пътникопоток, казват още от БДЖ, без да коментират защо при необходимост от 57 вагона купуват 76.
Не отричат, че не всички от платените втора ръка вагони се движат по ж.п. мрежата на страната. Само 54 са пуснати в експлоатация. Дванайсет второкласни вагона предстои да бъдат пуснати поетапно, след като бъдат отремонтирани, тъй като движението им зависи от ремонтната програма на вагонното депо „Надежда“.
Още десет вагони-бистра ще бъдат пуснати в движение. За тях „в момента се финализира концепцията за организиране и реализация на услугите, които ще се предлагат“.
С това обяснение от БДЖ отхвърлят подозренията, че купуването на немските вагони е
една съмнителна сделка,
в която „предметът на покупката е използван и не е в работно състояние“, както започва първото изречение в първия раздел от договора за покупката на вагоните.
Това според БДЖ означава, че въпреки че „подвижният железопътен състав е изваден от експлоатация, това не е индикация за липса на експлоатационна годност“.
В договора, с който „БДЖ-Пътнически превози“ купува немските вагони, има още много любопитни, но и по-скоро скандални детайли, които повдигат въпроса за какво държавната компания, чието финансово състояние далеч не е розово, похарчи 30 млн. лв. Всъщност, парите са с още поне 2 млн. лв. повече, защото трийсетте милиона не включват разходи по пускане в експлоатация и транспорт от Германия.
Продавачът „не носи отговорност за верността на предадените документи“
е записано в договора за покупко-продажба. Става въпрос за документите на вагоните, които БДЖ купува и които се оказва, че „не са проверени от продавача за правилност и пълнота и не представляват характеристики или гаранция“. Освен това е възможно документите вече да не отговарят на актуалното състояние на техниката или законодателството и за това е отговорен купувачът, е посочено в договора.
Не така е според БДЖ обаче. От компанията казват, че „в договора е заложено предоставянето на конструктивна документация, която е получена при предаването на първата партида вагони. Тази документация осигурява необходимата информация за поддръжка и експлоатация на вагоните“.
В същото време всеки тостер за препичане на хляб се продава с техническо упътване за експлоатация. Но 76 вагона втора ръка от Германия – не!
Продължете да четете оттук.