Севлиево е една от общините у нас, които имат Генерален план за организация на движението. Той обаче е тайна. Не е ясно колко души са го виждали, но това не е единственото, което витае около плана. Оказа се, че покрай приемането му, колкото и секретно да е било, са налице противоречия с не един закон, което повдига въпроса дали Генералния план за организация на движението в Севлиево изобщо има правна сила.
Интересът към Генералния план за организация на движението в Севлиево се зароди след едно решение на Общинския съвет в града за отмяна на предишно негово решение за отмяната на една табела. Табелата е поставена под знак „забранено паркирането“ и указва, че в определени часове забраната не важи. За поставянето й има решение на Общинския съвет, което в края на миналата година беше отменено без сериозни аргументи.
Тъй като паркирането за определена територия е едно от нещата, уредени с Генерален план за организация на движението, има значение дали въпросният план не би могъл да се окаже нищожен административен акт, който не води след себе си правни последици.
Проучване на „Севлиево онлайн“ установи, че по отношение на организацията на движение в града Община Севлиево не се е съобразила с Наредба 1 от 17.01.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за организация на движението по пътищата и не е зачела текстове от Административно процесуалния кодекс.
Какво представлява Генералният план за организация на движението (ГПОД) и защо е важно да го има
ГПОД обхваща всички комуникационно-транспортни площи, обслужващи движението на превозни средства, маршрутите на превозните средства по редовните и допълнителните линии за обществен превоз на пътници, движението на пешеходци и велосипедисти и паркирането.
Пътната маркировка в населените места се нанася върху пътя в изпълнение на проект, съобразен с генералния план за организация на движението (ГПОД). По същия ред се поставят и пътните знаци.
Изработването на такъв план става по реда на Закона за обществените поръчки, а срокът му на действие е 5 години.
Генералният план се разработва в две фази – предварителен и окончателен проект. Предварителният проект включва текстови и графични материали. Текстовите са обяснителната записка, предварителните проучвания, в т.ч. и анализи и списък на различните организационни и инженерно-технически мероприятия, а графичните материали са под формата на схеми, които представляват проектни решения за движението на водачите на превозни средства и пешеходците.
Под форма на схеми се представят още организация на транзитното движение в даденото населено място, режимите за движение за определени видове пътни превозни средства, режимите за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, режимите за движение на пешеходци и велосипедисти, посока и предимство на движение, режимите за престой, паркиране и изпреварване.
Когато планът за организация на движението е готов, той се внася за разглеждане, съгласуване и приемане от общинския експертен съвет по устройство на територията при съответната община. На този съвет задължително се канят представители на МВР, Областното пътно управление, Районната служба за пожарна и аварийна безопасност и Регионалната здравна инспекция. Всеки от тях има право на мотивирано становище, след което съгласува проекта. Окончателното одобрение е на кмета на съответната община.
Всичко това е заложено в Наредба 1 от 2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същата наредба регламентира и срока за един генерален план – пет години (наредбата е изменена през декември 2022 г., но към времето, за което става дума в тази публикация, е действала тази от 2001 г., б.р.).
Наредба 1/2001 г. урежда организирането на движението по пътищата, като в нея изрично е посочено, че „път“ е „всеки път, отворен за обществено ползване и улиците в населените места“. Съгласно чл.4, ал.1 стопанинът на пътя (ръководителят на администрацията, която управлява пътя, б.ред.) възлага проектирането на организацията на движение и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта. И още: Чл.6 на Наредбата гласи: “за организиране на движението по пътищата в населените места се изготвят генерални планове“.
От 2018 г. до 2020 г. Севлиево няма Генерален план за организация на движението
Това е периодът, в който петгодишния срок на действащия дотогава план е изтекъл, но проектирането на нов не е възложено до пролетта на 2020 г., когато Община Севлиево обявява обществена поръчка за избор на проектант на нов генерален план. Подадени са четири оферти, на първо място е класирано „Трансконсулт-22“, регистрирано в София. През 2020 г. процедурата по изработване на плана приключва, но от кога точно е влязъл в сила, не е публично известно, тъй като самият план не е публичен, нито заповедта на кмета за неговото съгласуване, което оставя въпроса за неговия времеви обхват без отговор.
Това, че Севлиево е три години без план за организация на движението не е нарушение. Въпросната Наредба 1 не предвижда санкции за общините, които пропуснат или забравят да подновят или актуализират генералните си планове, така че в този смисъл може да сметнем, че тук проблем няма, освен ако не изключим нехайството от страна на местната власт. Не така стои въпроса с новия генерален план, съгласуван от кмета на общината при пълна секретност. Това вече е в очевидно противоречие със законовите разпоредби.
Важно е какви мислят гражданите
Когато проектът за нов генерален план е готов, е ред да се попитат гражданите на съответното населено място какво мислят.
Окончателният вариант на генералния план за организация на движението в община Севлиево обаче не е подложен на обществено обсъждане. Дори повече, и след одобряването му, той не е публично достъпен. Не е внесен за одобрение и в Общинския съвет, т.е. пълна тайнственост около реда, по който е организирано движението на автомобили, пешеходци и велосипедисти в Севлиево. Между другото същите тези участници в движението индиректно са си платили за изработването на плана – малко над 21 хил. лв. с ДДС. Това поне не е тайна, тъй като проектирането на организацията на движение в Севлиево е възложено на софийско дружество по реда на Закона за обществените поръчки, а цялата документация по процедурата е публично достъпна.
Какво казва законът
Според решение на Върховния административен съд (реш. 8864/27.07.2021 г.) е прието, че одобряването на окончателния проект на Генерален план за организация на движението с оглед на своето съдържание, характер и правни последици е административен акт по смисъла на Административно процесуалния кодекс (АПК). Това е важно, защото за тези актове законодателят е предвидил специфичен ред за публичност.
Административно процесуалният кодекс урежда задължението за публичност при откриването на производството по издаване на административен акт, в случая Генерален план за организация на движението. В чл. 66 на АПК е записано, че началото на производство „се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин" и „ заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт по всяко време на производството“. Участието на заинтересованите в процеса на подготовка и издаване на нов административен акт става по няколко начина, един от тях е обществено обсъждане.
Всъщност точно на обществено обсъждане е одобрен действащия между 2013 и 2017 г. предишен генерален план за организация на движението в Севлиево. Тези, които помнят, планът бе много детайлно представен в една от залите на общинската администрация, а гражданите правеха предложения, задаваха въпроси и изслушваха представители на институциите. Защо това не е направено с генералния план за организация на движението, одобрен за Севлиево през 2020 г., продължава да е неясно.
Законът за нормативните актове също третира задълженията за публичност. В чл. 26 ал. 2 е записано, че „в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада. Има и още: Когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, както в случая Община Севлиево, публикуването става на интернет страницата на съответната община и/или в общинския съвет. Приложимостта на този текст обаче е спорна, тъй като няма ясна дефиниция за това дали ГПОД е общ или нормативен административен акт. Справка на "Севлиево онлайн" сочи, че много общини, които публикуват плановете си за обществени консултации, го правят и на основание Закона за нормативните актове.
Дали става въпрос за липса на административен капацитет
или причината да се пренебрегне законодателството е друга. Не е изключено с пълната тайнственост около новия ГПОД Община Севлиево да се опитва да прикрие това, че през 2018 г., 2019 г. и част от 2020 г. движението в града е ставало не по план.
Колкото и да е странно, липсата на ГПОД не е престъпление. Според Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики едва 10% от общините у нас имат генерални планове, въпреки, че са задължени да планират организацията на движение. Законодателството обаче им дава право ако не възложат нов план, да актуализират стария. Между 2018 и 2021 г. не е известно в Севлиево да са правени постъпки за актуализация на действащия дотогава, а като се има предвид, че проектирането на нов е възложено в средата на 2020 г., логично е да се заключи, че организацията на движение е била по-скоро движение без организация.
Ясно е, че Община Севлиево е затворила очи за част от българското законодателство и е действала изцяло, спазвайки единствено Наредба 1 от 2001 г. В нея няма изричен текст, който да я задължава да подложи на публично обсъждане проекта за нов генерален план, което в последствие бе отчетено като пропуск. Пропускът беше коригиран с промени във въпросната наредба, приети през декември миналата година и в нея вече има изискване за обществени консултации по подзаконовите нормативни актове, съобразно Закона за нормативните актове и Административно процесуалния кодекс.
Въпреки липсата на изричен текст в действащата дотогава наредба в Община Севлиево не може да не знаят (освен ако действително не знаят) че правните норми помежду си са в йерархия, чийто основен принцип гласи, че правна норма от по-долен ранг не може да противоречи на правна норма от по-горен. В конкретната ситуация наредбата е по-нисша норма от закона, а приложено към казуса с генералния план за организация на движението в Севлиево законът урежда изискването за обществено обсъждане, въпреки, че отсъствието на това изискване от действащата към онзи момент наредба.
Какво следва от това, че генералният план за организация на движението в Севлиево не е приет по реда на АПК?
Юристи, до които „Севлиево онлайн" се допита смятат, че планът е нищожен щом не е спазена процедурата по приемането му. Разминават се обаче в заключението дали липсата на генерален план прави нищожни най-вероятно хилядите фишове на нарушители, ако се вземе за база периода от спиране на действие на предишния генерален план до днес. Това са пет години и е трудно да се каже колко граждани на Севлиево или гости на града, са били санкционирани през това време. Някои от тях вероятно са обжалвали глобите си в съда.
Между другото кметът на Севлиево също изпада в противоречие. През февруари 2020 г. той обявява, че Общината няма да възстановява светофарите на кръстовището между улиците „Росица“ и „Петко Р. Славейков“, защото те не са заложени в генералния план. Кой генерален план обаче, като по това време не имало действащ, а проектът за нов още не бил възложен.
Една година по-късно севлиевският кмет е на коренно различно мнение. В сайта на общинската азминистрация четем: „за изграждане на светофарите между ул. „Росица“ и ул. „Петко Р. Славейков“ в капиталовите разходи са разписани 55 хил. лв. Наскоро е приключила работата по нов генерален план, в който светофарът е заложен като една от мерките“.
Дали ако имаше обществено обсъждане на генералния план севлиевци щяха да подкрепят идеята за светофари на кръстовището между ул. „Росица“ и ул. „Петко Р. Славейков“? Сигурно е, че щеше да има различни мнения, но щяха да се чуят и аргументи. Нещо, от което Община Севлиево еднолично лиши гражданите си.