От 24 до 30 април се отбелязва Европейската имунизационна седмица. Тази година тя ще премине под мотото: „Ваксини: за по-добър и по-дълъг живот“.
Началото на инициативата е поставено през 2005 г. и от тогава до сега тя се провежда всяка последна седмица на месец април. Целта е да се повиши информираността на обществото относно ролята на ваксините за предотвратяване на епидемии от опасни, но ваксинопредотвратими заболявания, както и да се насърчи имунизацията на хората от всички възрасти. Около тази идея Световната здравна организация обединява усилията си със здравни институции, професионални и родителски организации, политици и др.
Тази година Европейската имунизационна седмица се фокусира върху пет теми, свързани с имунизациите в детска възраст като превантивна мярка срещу тежко протичащи и социалнозначими инфекциозни заболявания, срещу рак на маточната шийка и др. Кампанията насочва общественото внимание и към значението на ваксинацията срещу COVID-19 за преодоляване на пандемията от коронавирусната инфекция.
От създаването им през 18 в. до наши дни ваксините помагат за ограничаване разпространението на животозастрашаващи инфекциозни заболявания по целия свят. Те осигуряват защита не само на ваксинирания, но и на всички, които го заобикалят – семейство, близки, приятели и колеги. Чрез избора си да се ваксинираме проявяваме отговорност както към собственото си здраве, така и към общественото здраве.
Всяка държава следва определени политики за имунизация, но стремежът на всички страни е по безопасен и икономически ефективен начин да предпазят населението си от болести, погубили живота на стотици хора в миналото. Благодарение на ваксините:
♦ от 1988 г. насам разпространението на едно от най-опасните остри вирусни инфекциозни заболявания - полиомиелитът, е намаляло с 99%;
♦ две дози от ваксината срещу морбили (дребна шарка) предпазват почти 100% от това сериозно и силно заразно заболяване;
♦ рубеолата при бременни жени може да причини вродени дефекти и дори смърт на плода, но имунизацията срещу заболяването в детството предпазва от заразяване през целия живот;
♦ ваксината срещу хепатит Б е 95% ефективна за предотвратяване на инфекция и развитие на хронични заболявания и рак на черния дроб, причинени от вируса;
♦ комбинирани ваксини като тази срещу дифтерия, тетанус и коклюш редуцират броя на необходимите клинични посещения и инжекции, като по този начин намаляват дискомфорта на детето;
♦ имунизацията срещу човешки папиломен вирус (HPV) може да предотврати до 90% от случаите на рак на маточната шийка. Комбинирана с редовен скрининг, тази ваксина е най-ефективният инструмент за предотвратяване на заболяването;
♦ ваксинацията е най-ефикасната профилактика и срещу грип и остри респираторни заболявания;
Масовата имунизация осигурява колективен имунитет и намалява разпространението на заразните заболявания сред населението, което води до по-ниски нива на заболяемост и смъртност. Това означава, че когато голям процент от популацията в отделните страни е напълно имунизирана според условията на националните им календари, в резултат на изградения колективен имунитет, се защитават и тези, които по медицински причини не могат да бъдат ваксинирани.
Към момента ваксините са и основното средство за справяне с пандемията от COVID-19. Приложението им вече втора година доказва, че те намаляват вероятността от заразяване, а при евентуална инфекция, предотвратяват опасността от тежко протичане на заболяването, усложнения, хоспитализации и летален изход.
Имунизацията срещу коронавирусната инфекция е доброволна, безплатна и напълно безопасна. Информация за ползите от ваксините и ваксинацията срещу COVID-19 може да намерите на сайта https://plusmen.bg на Министерството на здравеопазването.