Софийският районен съд (СРС) е уважил частично иск срещу журналиста от BIRD Димитър Стоянов и съавтора на статия в изданието Ангел Алексиев по дело, заведено от депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. По съществото публикацията е преразказано интервю с бизнесмен, който твърди, че е запознат с казуса, което Асоциацията на европейските журналисти -България (АЕЖ) приема за възможност да се отвори вратата за цензура и автоцензура, в която журналисти да не смеят да взимат интервюта под угрозата, че могат да понесат отговорност за чужди думи.
Според решението на съдия Гергана Кирова от 28 юли 2024 г. Стоянов и Алексиев трябва да платят на Иванов общо 3000 лв. заради публикация от август 2021 г. в сайта Bird.bg, озаглавена „Помощ или подкуп? Какво се крие зад акциите на Лъчезар Иванов, разследвани от прокуратурата?“. Решението не е окончателно.
Именно интервюираният прави твърдението, че продадените от депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов акции от американско дружество са били „подкуп“. Това е ясно посочено в публикацията, а думите на интервюирания са отделени ясно като цитат.
Въпреки това съдът приема, че „отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана, защото е следвало да бъдат проверени относно тяхната достоверност твърденията на лицето, от което журналистите са получили сведения“.
Подобно разбиране влиза в конфликт с трайната практика на Европейския съд по правата на човека. Още през 1994 г., по делото „Йерсилд срещу Дания“, съдът в Страсбург приема, че „отразяването на събития чрез интервюта, независимо дали са редактирани или не, представлява едно от най-важните средства, чрез които пресата е в състояние да изпълнява жизненоважната си роля на „обществен страж“.
„Наказването на журналист за съдействие при разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю, би възпрепятствало сериозно приноса на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес и не следва да се предвижда, освен ако няма особено сериозни основания за това“, пише в същото решение, което и до ден днешен се цитира в практиката на съда по дела, свързани със свободата на изразяване.
В решението на българския съд в нито един момент не е обсъдено обстоятелството, че Лъчезар Иванов е лице, заемащо висш държавен пост, нито че става дума за тема от обществен интерес, по която е имало множество публикации, посочват от журналистическата асоциация.
Нещо повече – налице са неоспорени данни, че по казуса е имало производства на ДАНС, Комисията за противодействие на корупцията и Специализираната прокуратура. Отговор каква е съдбата на тези преписки дължат бюджетните институции, защото журналистите не трябва и не следва да носят отговорност за антикорупционните институции и съдебната власт, когато те не функционират добре и се държат като безотчетни.