Наричат го освободителят на Източните Родопи. Военните архиви съхраняват много информация за подвизите и геройството му. А в Севлиево една улица носи неговото име, тази зад Общината, където е бил бащиния дом на генерала. В чест на годишнината от неговото рождение в понеделник, на 18-ти в 14.00 часа, пред барелефа на ген. Генев, на родната му къща, ще бъдат поставени венци и цветя от признателни севлиевци.
Никола Генев е роден на 18 януари 1856 година. Завършва Хаджистояновото училище, което по това време е единственото в града и почти веднага, макар и много млад, е поканен за учител. Общува с младите хора в града, училищни и читалищни дейци и общественици, които са в основата на възобновения през 1875 година революционен комитет. Негов ангажимент е да организира изработването на въстаническо знаме по модел, сходен с останалите. С тази задача се заемат посветените учителки Мариола Караиванова и Рада Поппетева.
След разгрома на въстанието знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самият той е арестуван. Вината му не могла да бъде доказана и при общата амнистия той е освободен от затвора.
Скоро след това емигрира в Румъния и през 1877 г. се влива в редовете на Българското опълчение. За проявена смелост и героизъм в боевете на връх Шипка е произведен е в чин подофицер и награден с орден за храброст. Следва повишение и втори орден заради участието му в боевете при Шейново, отличен е и заради ролята му при разгромяването на башибозушки части.
Завършва с първия випуск на новосформираното Българско военно училище, а през 1883 г. и Петербургската стрелкова офицерска школа. В Сръбско-българската война от 1885 г. участва като командир на дружина. Имал свое мнение за политиката в българската армия и през 1904 г. подава оставка с чин генерал.
Много скоро родината отново има нужда от неговите умения на военачалник. На 8 октомври 1912 г. генерал Генев е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, а по-късно и на Кърджалийския отряд, който наброява 12 000 бойци. На 8 ноември 1912 г. отрядът нанася тежко поражение на корпуса на Явер паша при Балкан Тореси в Източните Родопи, което завършва с неговото пленяване. Взети са около 10 000 пленници. Ген.Генев с благороден жест връща сабята на Явер паша. Този момент е помрачен от съобщението, че е убит синът му Никифор, доброволец във войната. През февруари 1913 г. под командването на генерала е отхвърлен към морето голям турски десант при Шаркьой. Заради решителното и умело водене на тези решителни сражения генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи”. След края на Междусъюзническата война той отново излиза в запас и е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз.
Умира в София на 12 април 1934 г. В последния му път ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци.
По повод годишнината в Историческия музей на Севлиево ще бъде представена изложбата „Генерал Никола Генев - Освободителят на Източните Родопи”.
Ивета Миленова – Исторически музей Севлиево