Предложенията за промени в Кодекса на труда демонстрират пълно неразбиране на работата извън офис и се опитват да елиминират голяма част от гъвкавостта и предимствата, които тя предлага. Това сочи проучване на Института за пазарна икономика, публикувано през август, когато бяха публикувани за обществено обсъждане и готвените промени в трудовото законодателство.
Най-проблемните нови текстове се отнасят до стриктното определяне на работното място в случай на работа от разстояние, се посочва в анализа и изискването в трудовия договор да бъде посочено мястото, където ще се работи извън офиса и задължението на служителя да представи на работодателя си подробно описание на това място.
"Така описаните условия напълно пропускат смисъла на работата от разстояние. Според предложението се предполага да има ясно и точно определено място, на което работникът извършва договорената с работодателя си дейност. Основният смисъл на работата от разстояние обаче е именно липсата на строго определено работно място и закрепостяването с конкретен офис, пък бил той и в дома на работника. Обратно – дистанционната работа позволява на работника да върши работата си от плажа, от хижа в планината, или от другия край на света. В предложенията за поправки в Кодекса на труда обаче липсва каквато и да било възможност за такава гъвкавост", пише в анализа.
Авторите припомнят, че строга дефиниция на работното място съществува и към момента в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Въпросната дефиниция обхваща както надомната работа, така и работата от разстояние и гласи: „При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието“
Същото се отнася и до работното време – промените окуражават максималното регламентиране на работното време от разстояние и предварителното му договаряне между работодател и работник. Това до голяма степен изглежда логично, когато има потребност работникът да бъде на разположение в определени часове, да речем когато осигурява поддръжка. Много по-често обаче дистанционната работа е свързана със създаването на определен продукт, което е обвързано не толкова с време, прекарано в работа, колкото с постигане на цели и спазване на срокове. В такива условия дефинирането на конкретно време, което работникът трябва да прекарва в работа, или още повече с конкретни часове в денонощието, изглежда безсмислено, посочват от Иниститута за пазарна икономика.
Авторите извеждат като извод, че предложените промени в трудовото законодателство опитват да решават несъществуващ проблем. Посочва се, че работата от разстояние у нас е разпространена в няколко сфери на икономиката – най-вече в сектора на информационно комуникационните технологии, но и сред креативни работници, журналисти и подобни. По нищо не личи, че при тях има нужда от допълнително регулиране, тъй като работодателите злоупотребяват с правата на работниците – тъкмо обратното, този трудов пазар се характеризира с високо търсене на работници, и предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличането им.
Според Института за пазарна икономика въвеждането на допълнителна регулация, изисквания и ограничения за работата от разстояние застрашава разпространението на подобен вид организация на работния процес към други сектори. Още повече че моделът "работа извън офис" е много добре приложим за майки, които отглеждат децата си, но работят, за трудноподвижни хора или хора или хора с различни увреждания, за които пътуването до офис е допълнително затруднение, но те биха могли да бъдат максимално ефективни, работейки от дома си.
На този етап в България работата от разстояние (и на половин работен ден, впрочем) е най-слабо застъпена в целия ЕС, което възпрепятства по-нататъшната интеграция на тези потенциални работници, при това в пазар на труда, който все по-трудно намира нови кадри и страда от все по-дълбоки дефицити. По тази причина въвеждането на допълнителни регулации и ограничения на гъвкавостта изглежда контра продуктивно и вредно, е заключението на авторите на проучването.