Истроията помни

Паметникът на свободата в Севлиево е построен за 12 години и струва около 30 000 златни лева

Снимка от фонда на Исторически музей Севлиево

В централното фоайе на Община Севлиево е подредена изложба, която представя историята на Паметника на свободата в Севлиево. В архивни кадри е проследено времето от идеята за създаването му, до прекарването с кораб от Виена до Свищов и оттам на волски каруци до Севлиево и въздигането в центъра на града. Изложбата е на Историческия музей в Севлиево, а мястото не е избрано случайно - целта е повече граждани на Севлиево да се запознаят с историята на символа на града. Всъщност изложбата така е и озаглавена: "Символът" и ще остане в сградата на Общината до края на януари 2025 г.

Със съгласието на Историческия музей "Севлиево онлайн" публикува част от текста върху постерите, но архивните фотографии, оригиналният проект на паметника и лицата на свързаните с неговото изграждане личности, могат да бъдат видяни добре само на самата изложба.   

Построяването на Паметника на свободата в Севлиево отнело 12 години и около 30 000 златни лева, две трети от тях били дарения. През февруари 1894 г. статуята била изпратена с кораб и от Виена пристигнала в Свищов. Оттам с волски коли била превозена до Севлиево. На 8 септември 1894 г. се състояло тържественото откриване. Датата е избрана неслучайно. За да се придаде още по-голяма тежест на събитието било решено това да стане на рождения ден на Княгиня Мария Луиза. 

Паметникът на свободата в Севлиево е сред първите монументални паметници на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България. Идеята е на оцелелите опълченци и поборници, които се обединили още през 1882 г. в Севлиевско опълченско дружество „Лев”. Като първа задача в устава им е записано „...да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници...”

Обявлението на дружество "Лев", с което се дава начало на дарителска кампания за построяване на паметника, снимката е на оригиналния текст, източник: Исторически музей Севлиево  

Първите средства били събрани до края на 1882 г. от членски внос и дарения на граждани. Пожълтяла снимка от това време, запазена във фонда на музея, е запечатала образите на присъствалите на тържествения водосвет в центъра на града. Тогавашният архитект на Севлиевски окръг Хюго Геслер изработил скица и план. Италианският майстор каменоделец Дебонно Аполони изработил постамента и красивата колона. Решено било тя да бъде поставена приблизително на мястото, където след кървавия разгром се издигнали бесилки за осем от ръководителите на Априлското въстание в нашия край.

Художникът Отто Хорейши нарисувал проект на статуята – млада жена, символизираща свободна България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи. Известният Петко Р. Славейков, с когото българската общност в Севлиево поддържала близки връзки от времето на учителстването му тук, подбрал текстове /два от които авторски/ за четирите бронзови плочи на постамента.

Поздравителна картичка за Новата 1901 г., на която е Паметникът на свободата, от фонда на Исторически музей Севлиево  

За изработването на статуята била направена поръчка в известната тогава в цяла Европа фабрика за художествено леене „Рихард Вагнер”. Прекрасната творба е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки /1862 – 1940/, автор на множество известни статуи по света, сред които монумента на цар Освободител в София, Свободата в Русе и скулптурни творби във Видин, Пловдив, Оряхово. Сред най-известните му творби по света са паметниците на Колумб на Буенос Айрес, Гарибалди в Болоня, свети Франциск от Асизи в Кайро и много други.

За да отдаде своята почит на загиналите присъствало хилядно множество. Присъствали високопоставени гости и управници на Севлиевски окръг, изнесени били хоругвите от двете църкви, паметникът бил осветен от градското духовенство.

Оттогава и до днес на всички паметни дни и чествания Паметникът на Свободата е обсипван с венци и цветя. Около него през десетилетията протича градския живот и той се превръща в символ на града. Символ на свободния град и свободните хора, които не забравят героите си.

 

Текст и снимки: Историческият музей в Севлиево