Общините Павликени и Сухиндол твърдо подкрепят инициативата на областния управител Людмила Илиева водата от язовир „Александър Стамболийски“ да се ползва за питейни нужди, информират от областната администрация на Велико Търново.
Това е станало ясно на работна среща, на която са присъствали кметът на община Сухиндол Пламен Чернев, представители на община Павликени, Асоциация ВиК и Предприятие „Язовири и каскади“ – НЕК ЕАД. НЕК в момента стопанисва язовира за добиване на електроенергия и напояване.
По думите на инж. Пламен Чернев, ако това се случи, около 100 000 жители на десетки населени места, включително и в община Севлиево, ще излязат от състоянието на перманентен „воден стрес“, а за нуждите им годишно са необходими около 5 млн. литра вода, без в цифрата да са включени загубите. Количеството е напълно достатъчно и по силите на язовир „Ал. Стамболийски“, който е проектиран така, че годишно може да напълни два пъти обема си, смята кметът на Сухиндол.
Засегнати от безводието в момента са 18 населени места в община Севлиево, 6 в община Сухиндол и 20 в община Павликени, за които язовирът е без алтернативен източник на вода, стана ясно още от срещата. В община Сухиндол има много кладенци, които обаче са запечатани от РИОСВ защото водата в тях е негодна за пиене заради наличие на тежки метали.
Според представителите на НЕК инициативата е възможна да се случи, за което е нужно положително становище от Министерството на околната среда и водите.
По темата предстоят срещи между областния управител Людмила Илева, представители на МОСВ и МРРБ, както и с останалите кметове на общини в областта, съобщават от пресцентъра на великотърновската областна администрация.
Идеята язовир "Александър Стамболийски" да се ползва за питейно-битово водоснабдяване не е нова. Това обаче не може да стане само с желание на кметове, тъй като може да се окаже, че водата в язовира не става за пиене и битови нужди. За използването на язовира за питейно-битово водоснабдяване трябва да се извършат проучвания и анализи за качеството на водата, дейности по определяне на санитарно-охранителна зона на водоизточника и обезщетяването за отчуждаване на земите на най-вътрешния пояс I, плюс прединвестиционни проучвания за изграждане на пречиствателни станции.
Едва когато бъде доказано, че качеството на водата отговаря на нормите за питейно-битови нужди, може да се върви към процедира за промяна на статута на язовира.