На 1 септември в Националната художествена галерия беше открита фотоизложбата „Клетвени девици“. Тя е част от фестивала „Фотофабрика”, чиято тема тази година е „Конфликти”. Автор на изложбата е родената през 1977 година в Севлиево Пепа Христова, която живее в Хамбург.
Експозицията „Клетвените девици” разказва необичайната история на няколко жени от Северна Албания, където все още битуват легендите за Прокълнатите планини, създадени от самия дявол, където все още е жива традицията на клетвените девици – последните мъже-жени в Европа.Родени като жени, но приели да бъдат в ролята на мъже, като се обрекли на вечна девственост .
Тази традиция датира от Средновековието и е следствие на властващия тогава неписан закон на вендета, състоящо се в кръвно отмъщение между клановете, като се цели чрез нея да се осигури продължител на рода. В по-нови времена тази традиция макар и по-рядко би могла да послужи за отказ от уреден брак с нежелан съпруг. Изпълнявайки ролята на мъже тези жени придобиват не само уважението на рода, но и повече свобода.
Според тази малко позната традиция :„ако патриархът в рода умре, някоя от жените в семейството може да застане на негово място. Така бурнешите (burr – мъж, от албански) заживяват като синове, братя, чичовци, вуйчовци, глава на семейството, наследник на рода. Бивши жени, влезли в мъжката социална роля, забравили природата си и изградили всичко в живота си като мъже. Някои от тях дори не помнят, че някога са били жени.“
Сред историите, които фотографиите на Пепа Христова разказват е тъжната история на Дранде, която още като дете загубва ръцете си до китките, след като намира стара мина останала от войната.Тя смята,че след злополуката ще ѝ е по-лесно да живее като мъж. След смъртта на родители те ѝ, когато е на 19 години, окончателно заживява като бурнеша.
Друга впечатляваща история е тази на Хакие. Преди да се роди един дервиш предрича на семейството ѝ, че ще се роди момче. Тя израства в отдалечена махала на границата с Косово, където живеят още пет клетвени девици. И в наши дни тя продължава да живее сама в къщата си от детството и се грижи за параклиса, в която е гробът на дервиша.
Освен фотографиите на клетвените девици в изложбата са включени и няколко пейзажа показващи красотата на албанската природа, където морето е ларузносиньо, а земята е като от късче от Рая. Там където човек осъзнава своята незначителност пред величието на природата.
текстът е на http://podmosta.bg/
