Резултатите на българските ученици не просто са ниски, но и продължават да се влошават. Вече близо 60% от 15-годишните са функционално неграмотни по четене и математика – това означава, че не могат да четат с разбиране, да разсъждават, да анализират проблеми и да взимат решения. Това показват резултатите от авторитетното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), които бяха представени днес.
Тестът е проведен през 2025 г. в над 90 държави и икономики, сред които и България. Той оценява уменията на учениците в три области – четивна, математическа и природонаучна грамотност, като всяко издание акцентира на една от трите. PISA 2025 е с фокус природни науки.
Резултатите са по-ниски на глобално ниво, но в държави като България, където не се полагат достатъчно усилия за подобряване на образованието, проблемът е особено голям.
През 2025 г. резултатите на българските ученици са по-ниски спрямо предишното издание през 2022 г. по математика и четене, а по природни науки са непроменени. Спрямо 2015 г. обаче има спад и в трите области. Още по-тревожно е увеличението на дела на учениците под базовото ниво, които се определят за функционално неграмотни. По четене това са 58% от учениците, по математика – 57%, а по природни науки – 47%.
Това означава, че за повече от половината ученици трудността не е постигането на високи резултати, а овладяването на функционалния минимум.
България е сред държавите, в които много малка част от учениците достигат до най-високите нива на умения. Само 1% от 15-годишните имат високи резултати по четене (в сравнение с 6% в ОИСР), 3% – по математика и 2% – по природни науки. Тези ученици могат самостоятелно да използват знанията си в сложни, непознати ситуации, да анализират информация и доказателства и да аргументират решенията си.
Резултатите показват още, че българските ученици далеч не са конкурентноспособни на връстниците си от останалите държави от Европейския съюз. България е предпоследна в ЕС по природни науки и четивна грамотност и последна по математика.
България е една от държавите, в които произходът на ученика определя резултатите му в образованието. Разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от учениците е 101 точки по природни науки, при 85 точки средно за OECD. Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите в България срещу 12% средно за OECD. Между 2015 и 2025 г. тази разлика у нас не се е свила.
В България проблемът с ниските резултати има и ясно изразено измерение по пол. Момчетата изостават от момичетата не само по четене, където това е международна тенденция, а и по природни науки и математика. Особено показателно е, че докато средно за OECD момчетата са по-силни по математика, в България момичетата ги изпреварват с 15 точки.
Българските ученици използват дигитални устройства в училище за учебни дейности средно 1,6 часа дневно, което е близко до средното за OECD. Но ги използват за развлечение средно 2,2 часа дневно – двойно повече от средното за OECD от 1,1 часа.
42% от учениците казват, че съучениците им често се разсейват от дигитални устройства в часовете по природни науки, при 28% средно за OECD. В България учениците, които съобщават за такова разсейване, имат средно 12 точки по-нисък резултат.
Притеснителни данни има и по отношение на тормоза в училище. 24% от учениците съобщават, че са жертва на някаква форма на тормоз поне няколко пъти месечно, срещу 20% за OECD. 7% съобщават за публикувана онлайн без тяхно съгласие злепоставяща информация, което е повече от два пъти над средното за OECD. Тези ученици имат средно 39 точки по-нисък резултат по природни науки.
