На книжния пазар е ново заглавие, което разкрива различна страна на родената в Севлиево поетеса Мара Белчева. Факт е, че в родното й Севлиево името й върви винаги с това на Пенчо Славейков. Двамата безспорно са колоритна двойка, изключително ерудирани, емблематични фигури в българската литература. Само че Пенчо Славейков идва в живота на Мара Белчева на един по-късен етап, след като тя е била съпруга на Христо Белчев. Точно този период от живота й разкрива книгата на Румяна Пенчева "Христо Белчев - писма, публицистика и поезия" на издателство "Кибеа".
За Христо Белчев авторката казва, че за Мара Белчева той е "любимия съпруг, приятел, наставник..." и отчита, че "все още сме длъжници на паметта на обещаващия поет, остроумния сатирик, на пламенния патриот, превъзходния финансист и невинния политик Христо Белчев".
В книгата са представени писмата, които Христо Белчев изпраща до съпругата си от Белград преди 140 години. Те свидетелстват за съпруг, който е поставил на пиедестал и възвисил любимата жена. Обикновено са без обръщение и завършват без подпис - като разговор, който прекъсва и започва отново оттам, където е спрял.
Христо Белчев проявява загриженост и внимание към всичко, което засяга Мара, деликатен съветник ѝ е в сложни житейски ситуации, споделя авторката Румяна Пенчева през сайта на издателство "Кибеа". През писмята и публицистиката на Белчев тя разбира, че Мара Белчева получава сигурността, закрилата, признанието и преклонението пред добродетелите и способностите си от обичащия я Христо. Той има заслугата да я създаде, да я направи това, което тя е в следващите години - блестяща интелектуалка, поетеса, талантлива преводачка.
В изданието за първи път е публикуван целия ръкопис на "Мисли", където ясно личи духовната нагласа на Белчев към философски разсъждения и афористично изразяване. Интересна и важно доказателство за несъмнения му литературно-аналитичен талант е статията му, посветена на "Цветя на злото" на Бодлер. Не е известно дали текстът е предназначен за публикация в този вид, или е част от по-мащабно изследване, както и поводът за написването му. Същото се отнася и за цикъла поеми, създавани преди 1878 г., на патриотична тематика, както и за някои от стиховете. които не са влезли в подготвеното от Пенчо Славейков издание.
"Ако Христо Белчев беше се отдал само на литературна дейност, то неговите постижения щяха да са сред най-добрите образци на следосвобожденската ни литература. Но съдбата е решила друго.", категорична е Румяна Пенчева.