Преди Деня на детето „Севлиево онлайн“ попита психолога Теодора Димитрова кои са важните неща, за да растат децата обичани, спокойни и уверени. От предварителните въпроси, които уточнихме, отпаднаха фокусираните върху проблеми на децата и с децата в ежедневието. Теодора сметна, че на празник трябва да звучим по-ведро. Затова това интервю е с продължение. А продължението очаквайте скоро.
Кое е определящо за изграждането на характера на едно дете? И може ли да се каже, че децата се раждат с определен характер или ние, родителите, формираме характера на децата?
Децата се раждат с определен темперамент, който е в тясна връзка със свойствата на нервната система. Темпераментът служи като основа за развитие на характера, но не го обуславя изцяло. Хора със сходни темпераменти могат да бъдат съвсем различни по характер.
Характерът се формира в човека през целия му живот чрез социалните взаимодействия. Опитността, която придобива индивида, по този начин се фиксира в съзнанието му като стереотипи и нагласи, които мотивират поведението му.
В този смисъл ние като родители сме отговорни за моделите на поведение, които прилагаме в ежедневното си общуване и на които децата стават свидетели, както и за непосредствения си начин на комуникация с тях. Да, родителите сме тези, които поставяме основите за развитие на личността в детето. Ние сме отговорни за това да разчитаме първоначалните проявления на темперамента от децата ни (често много различен от нашия) и да подхождаме с уважение и обич към техните изначални потребности. Такова отношение е база за изграждане на уверена и спокойна личност.
Трябва ли безрезервно да показваме любовта си към детето или е по-добре да има мярка за това?
Ще се чувстваш ли щастлива, ако съпругът ти показва контролирано любовта си към теб? Предполагам, че не. А ще приеме ли той да не се съобразяваш с него, да проявяваш неуважение? Предполагам, че би ти напомнил какво е приемливо за него и какво не е. Подобен уточняващ разговор, проведен с обич и разбиране към всяка от страните, би оставил и двама ви удовлетворени, с ненакърнена вяра в обичта ви един към друг.
Постигнатите споразумения чрез проява на взаимно уважение са работещи. Там липсват обидата и налагането. Излиза, че количеството на проявената любов не е препъни камъка в отношенията, а неспособността ни да зачитаме личните си граници и тези на човека, с когото общуваме. Тази способност да уважаваме нашите потребности и тези на страните, се изгражда в детството, когато ние, родителите, с подходящ тон и поведение показваме, че не сме съгласни с нещо, казваме какво можем да приемем, проявяваме разбиране към чувствата на детето така, както бихме го направили, ако разговаряме с възрастен човек. По този начин детето научава, че няма нищо лошо в това да се изразяват желанията, че отказът не е проява на неприемане и неуважение. Научава, че го ценят като личност, научава се да цени другите, а това обуславя поведение, в което не се търси надмощие и правота на всяка цена – общуване без агресия.
Кои са определящите неща, за да растат децата щастливи и подготвени за всичко, което им предстои, докато порастват?
Среда, в която да се чувстват обичани, уважение, за да се чувстват стойностни, правила, за да овладеят границите си, разбиране, за да се учат от грешките си и много игра, за да упражняват всичко научено.
Най-важното, на което един родител трябва да научи детето си?
Че няма нищо против и той самия да се учи от него.
въпросите зададе Емилия Димитрова
За връзка с Теодора Димитрова - ул. "Христо Спиридонов" 6, ет. 1 (над A1), тел. 0887383225, или чрез лично съобщение тук.