Не отговарят на истината твърденията за промени в учебното съдържание, които премахват някои български произведения с цел „обезбългаряване“ на учениците;
Направени са промени в учебните класове и предметите, по които тези произведения се изучават, но това се е станало през 2016 г.;
От всички творби, за които се твърди, че са отпаднали от учебната програма, само „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов и „Родната реч“ на Иван Вазов наистина не се изучават.
В последните два месеца масово се тиражират неверни и подвеждащи твърдения за отпаднали произведения от учебните програми. Различни публикации във Фейсбук споменават едни и същи произведения – „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, „История славянобългарска“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и др., за които се твърди, че отпадат от учебната програма. Публикациите внушават че „родоотстъпници“ премахват умишлено възрожденски творби с цел „обезбългаряване“ на учениците. Според част от подвеждащите публикации намерението е „премахване на национално самосъзнание“, като „дебългаризират и отродяват децата ни“.
Една от най-популярните публикации е скрийншот на снимка, публикувана от профила на Атанас Семов. От снимката не се разбира откога е публикацията, но проверката показва, че има множество споделяния в страници и лични профили през юли тази година.
Всъщност става дума за стара публикации във Фейсбук профила на Атанас Семов с изображение от текст на Би Ти Ви преди повече от 7 години (23 януари 2016 г.) за предложени промени в учебната програма. Проверка на Factcheck.bg не откри публикацията в двата Фейсбук профила на Семов.
В началото на септември започва масово да се препубликува и текст, наречен „Забранената статия на доц. Атанас Семов”. Това определение най-вероятно произлиза от твърдението на автора, че два големи вестника са отказали да публикуват текста.
Т.нар. „Забранена статия“ е налична в профила на Атанас Семов, който е професор по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и конституционен съдия. В текста се твърди, че „от учебната програма отпада „Балканджи Йово”, че са „изхвърчали“ „История славянобългарска“ и „Записки по българските въстания“, че в учебника по Български език за четвърти клас „няма нито 1 ред от Вазов или Ботев! Нито един!!!“. Според автора “това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност” и на “обезбългаряване”.
Същата публикация е била споделяна и препечатвана многократно през 2018 г., а също и миналата пролет, без обаче да се упомене датата на оригиналното ѝ публикуване.
Само две произведения са отпаднали преди повече от 7 години, Вазов се учи седем пъти
Още през 2016 г., два дни след публикуването на съобщението за предвижданите промени и реакцията на Семов, образователното министерство излиза с обяснение, че става дума за размествания на класовете и учебните предмети, в които цитираните произведения се изучават. „История славянобългарска“ нито пада, нито изчезва. Отива там, където може да бъде разбрана вероятно по-добре“, казва тогавашният министър на образованието Тодор Танев.
Проверка на Factcheck.bg показа, че „История славянобългарска“ е част от настоящата програма по български език и литература в девети клас. Също така „Хубава си, моя горо“ се изучава в шести клас, а „Вятър ечи, балкан стене“ – в седми клас. Възрожденската песен „Къде си, вярна ти любов народна“ на Добри Чинтулов е преместена и се изучава по музика в шести клас, а народната песен „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?“ се изучава по история в шести клас.
Проверката на Factcheck.bg не откри в учебната програма само две от изброените в публикациите произведения – „Родната реч“ на Иван Вазов и „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. До момента на публикуването на този текст не сме получили отговори на изпратените до Министерството на образованието въпроси.
Справка в архива на учебните програми в сайта на просветното ведомство показва, че „Родната реч“ на Иван Вазов се е изучавала последно като част от учебната програма по литература за 5 клас до учебната 2015/2016 година. „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов е част от задължителноизбираемата непрофилирана и задължителноизбираемата профилирана подготовка в единадесети клас до учебната 2019/2020 година.
Че се прави опит да се „изхвърли“ Вазов от учебниците внушава и президентът Румен Радев в речта си по повод 146-ата годишнина от Шипченската епопея на 19 август 2023 г.: „Тук, пред Паметника на свободата сме се събрали, за да заявим, че след „епопеята на забравените“ няма да допуснем онези, които винаги липсват тук, на върха, да ни натрапят епопея на зачеркнатите. Да манипулират историческата памет, да посягат на български светини и да се чудят през годините как да изхвърлят Вазов от учебниците.“
Учениците изучават произведенията на Иван Вазов през седем от дванадесетте години в училище – първи, втори, четвърти, шести, седми, десети и единадесети клас. Запознаването на учениците с неговото творчество започва още в първи клас, като в учебната програма за общообразователна подготовка по Български език и литература е заложено учениците в начален етап да рецитират негови стихотворения.
Публикациите от 2016 г. се разпространяват отново в контекста на политическите обсъждания за премахването на паметника на Съветската армия в центъра на София, както и с дебатите около промяната на националния празник от 3 март на 24 май. Съпровождащите ги коментари гласят, че „МОН е ръководено от родоотстъпници“, че „Западът ни обезбългарява“, и че целта е „премахване на националното самосъзнание“.
ПРОВЕРЕНО:
Неверни и подвеждащи публикации във Фейсбук изброяват български възрожденски произведения, които отпадат от учебните програми с цел „обезбългаряване“ на учениците. С промени от 2016 г. са отпаднали само „Родната реч“ на Иван Вазов и „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Всички останали изброени произведения продължават да се изучават. Творби на Иван Вазов се учат в седем от 12-те класове в училище.
Текстът е от съдържанието на платформата за проверка на фактите Facktcheck.bg