Осем години, след като гражданите на Севлиево поискаха с подпписка държавата да се намеси за изграждане на язовир "Мокра Бяла", "изграждането на хидровъзел „Бяла“ е приоритетен обект за финансиране, решаващ проблемите, свързани с кризите в питейно - битовото водоснабдяване в региона". Това пише в писмо, изпратено днес от Община Севлиево до държавните институции.
Писмото е адресирано до председателя на Народното събрание, което е във ваканция, до премиера, какъвто няма и все по-трудно става да бъде намерен желаещ да поеме поста, до министъра на околната среда и водите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, които към днешна дата също са по-скоро изпълняващи задълженията си министри от служебното правителство на Главчев, т.е. министри повече на хартия.
В писмото се посочва, че след инвестициите от последните години в реконструкция на довеждащи водопроводи "са елиминирани катастрофалните линейни загуби, надхвърлящи преди реконструкцията 85% от подаваната в началото питейна вода". Така нуждата от вода по Източния водопровод е паднала до 50 литра в секунда, като преди подмяната на компрометираните тръби са били нужни между 160 и 180 литра в секунда, за да се задоволи потреблението.
С приключване работата по подмяна на уличните водопроводи по проект, който се изпълнява в момента в централната градска част, нуждата от вода ще спадне от 140 - 180 литра в секунда на 100-110 литра, посочват от общинската администрация.
Нови водопроводи, но празни
Въпреки всичко направено до момента, за да се спре изтичането на вода, от 19 август т.г. цялата община е на воден режим, който е най-драстичен в седем населени места, снабдявани от източния водопровод. Живеещите в тях ще имат вода веднъж седмично, само в събота. През ден се подава вода към други села, а в града водата се спира вечер и нощем.
"Това изважда на дневен ред и прави все по актуален въпроса с навременната реализация на инвестиционния проект за изграждане на хидровъзел „Бяла“", пишат от Община Севлиево, като припомнят, че обектът е "залегнал като приоритетен за финансиране, решаващ проблеми, свързани с кризите в питейно-битовото водоснабдяване, в Програмата на Министерския съвет от 2001 г., набелязваща мерки при тенденцията към засушаване.
Посочват се и конкретни цифри - 1.2 млн. евро необходими за препроектиране на съществуващие инвестиционен проект, разработен в други години и при други условия, и 50 млн. евро за изграждане на язовира.
Между другото още през 2016 г. тогавашният областен управител на Габрово Николай Сираков посочи цифрата от 50 млн. евро за изграждане на язовира, като използва голямата сума, за да попари очакванията на гражданите, че областният управител е на тяхна страна. Тогава Сираков само препрати подписката в Министерския съвет, като на среща с гражданите подчерта, че няма как държавата да извади толкова пари и решението е в реконструкция на водопроводите.
Какво се промени за осем години
Какво се промени за осем години, че управляващите започнаха да говорят за язовир, след като дотогава се твърдеше, че като се спрат течовете по водопреносната мрежа, водата ще е достатъчна да задоволи нуждите. Оказва се, че приключилите през лятото на миналата година експертни анализи, направени при подготвката на регионалното предионвестиционно проучване за област Габрово, са установени проблеми с необходимото количество на вода във водоснабдителната система на Севлиево. В доклад, обединяващ изводите от анализа, се посочва, че "капацитетът на водоизточниците вече не може да задоволява на 100% максимално денонощната консумация за частния и обществения сектор през летните месеци, както и необходимите количества за противопожарни нужди за всички водоснабдявани населени места". В същия анализ се посочва още, че "обемите вода, които се съхраняват в напорните резервоари са достатъчни да покрият денонощната консумация, но не и да обезпечат с вода през периодите на висока мътност във водоизточниците или при летните понижения в повърхностните водоизточници".
В друг доклад, хидроложки, който анализира наличните водните количества към момента и чертае прогнозни модели, се посочва, че е налице тенденция към засушаване на естествените водоизточници. За десет години водохващанията при реките Багарещица, Бяла, Росица и Зелениковец ще намалят месечните си стойности с 12 %, пише в доклада на хидролозите.
Държавата да се намеси, настояват този път от Общината
“Предвид всичко това заявяваме пред Вас нашето желание и очакваме от Ваша страна необходимите усилия и съдействие, за да може в най-скоро време да се възложат и извършат от страна на държавата (в качеството й на собственик на ВиК мрежите и съоръженията към тях – публична държавна собственост) съответните действия, необходими за своевременното възобновяване на работата за ускорено доизграждане на този стратегически за региона хидровъзел”, се казва в писмото.
Настояването идва осем години, след като кметът на Севлиево, който и тогава и сега е Иван Иванов, прие представители на гражданско сдружение "Граждани за Севлиево", начело с неговия председател, покойният вече Боян Ботев. В тази подписка от 2016 г., за кратко време бяха събрани 9959 подписа, а окомплектованите папки заминаха за Народното събрание, МРРБ, областния управител, министър-председателя и местната Община. Това, с изключение на Общината, са същите институции, към които и гражданите на Севлиево отправиха исканията си преди осем години. При приемане на подписката тогава Иван Иванов каза: "Аз подкрепям подписката на севлиевци. Исканията им са справедливи, друг въпрос е дали точно язовир е най-доброто решение за справяне с проблема с водата".
Според кмета не се очертава в близките години язовирът на Севлиево да стане приоритет и посочи, че решението за справяне с водния проблем е в реконструкцията на довеждащите водопроводи. Въпреки това отсече: "Язовир да построим няма да е лесно, но не и невъзможно".
Осем години по-късно новата реалност отчита, че водата ще става все по-малко, за което помагат освен горещините, продължили седмици наред, и сечите в Балкана, където са естествените водоизточници.
Историята на един бленуван язовир
Проекто-проучвателните работи за язовир „Мокра Бяла“ са започнали през 1979 година. Типът на стената най-напред е бил каменно-насипна с глинено ядро, но по-късно е променен на каменно-насипна с асфалтовобетонов екран. Увеличен е и първоначалният обем. А при проектирането си „Мокра Бяла“ е трябвало да захранва 74 населени места от четири общини: Севлиево, Габрово, Велико Търново и Горна Оряховица.
Проектът е утвърден през 1986-87 година. Три години по-късно започват и строителните работи. До замразяването на обекта през 1997 година са изградени 202 м отбивен тунел, трябва да се изградят още 105 метра. А изградените пътища до каменната стена и отбивния тунел вече се нуждаят от ремонт.
След като строителството на жадувания от поколения севлиевци язовир спира през 1997 година, общините Велико Търново и Горна Оряховица решават проблема си с водоснабдяването с пускането в експлоатация на язовир „Йовковци“. С това населените места, които трябва да се захранват с вода от „Мокра Бяла“ вече са с трийсет и три по-малко, общо четирийсет и едно – 32 села от севлиевска община, 7 села от община Габрово, едно дряновско село и град Севлиево.
В края на лятото на 2024 г. в Севлиево отново се заговори за язовир. Безспорно ситуацията е тежка, много общини обявиха режим, някои и бедствено положение. Всичко това на фона на безпрецедентна политическа криза в държавата, наближаващи поредни парламентарни избори, липса на действащи редовно правителство и работещ парламент. Дали решението за Севлиево преди осем години не беше язовир и дали сега не е късно, ще стане ясно, когато някоя от институциите, сигнализирани с искането на Община Севлиево, реагира. Ако реагира и когато реагира. На фона на наближаващите избори, най-вероятно язовирът отново да влезе в политическо говорене, докато хората чакат от чешмите им да потече вода. Защото в Севлиево малцина вярват, че проблемът с водата ще изчезне, въпреки, че според ВиК специалисти, депутати, та дори и журналисти, безводието в общината е останало историята. А днешното писмо до институциите какво е?
