Поетата инициатива от галерия „Видима“ – пространство с доказан художествен статут, да подкрепя българското визуално изкуство и неговите създатели, както утвърдени, така и млади автори в техния творчески старт и личностно изграждане, е безспорна в годините. Като продлъжение на това галерията стартира изложбената си програма за 2026 г. с Теодора Георгиева, носител на награда за самостоятелна изложба в рамките второто издание на националната изложба-конкурс „Следващите 25“.
Изложбата, озаглавена „Преведена реалност /индивидът и множеството/“, е третата самостоятелна изява на младата художничка и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, специално създадени за пространството на галерията. Откриването е на 16 януари 2026 г., от 18:00 часа.
Ето как младата художничка е представена от д-р Наташа Ноева:
Теодора Георгиева ни превежда през света на мравката, вплитайки по метафоричен път антонимите – голямо – малко, единство – множество, сходства – различия, хаос – хармония. Интерпретира нейните хабитати, съществуване, сложното поведение, основано на вкоренен първичен инстинкт, устройство и организация в установена йерархична система, търсейки препратки с човека и отправяйки въпроси за изграждането му като индивид, развитието му и неговото място в социума.
Умишлено създадената дистанция между обекта и реалността чрез образа на мравката, представен в мащаб, в някои от картините като част от композиционното пространство създава визуален оксиморон „голямата мравка“ не само с променените реалистични измерения като обект, а и със символно и смислово значение. В други – мравката с типичните малки размери, с формално/условно набелязан силует и сливаща се с пейзажа, показва нейното реално съществуване и насочва зрителя да се замисли доколко на фона на динамично променящата се среда, той още има сетива да вижда съществените неща от живота. Мравката е символ на трудолюбие, сплотеност, постоянство, на оцеляването като част от общото, цялото. Така и при хората, въпреки, индивидуалността си и специфичните особености, която всеки един човек носи, трябва да съумее да надмогне Аза в името на общото благо. Посланието е ясно дефинирано – връзката между индивида и колектива, между личната свобода и установените обществени норми. Художничката слага знак за равенство и прави валидно разбирането, че в единството е цялото и обратно.
Платното се превръща в умозрителна конструкция от форми и цветове, в която сюжетът е вътрешно подчинен от засиления интерес към автономните формални стойности като колорит, фактура, композиционни похвати. Живописните композиции са носители на особена доза неподправеност като усещане в употребата на изразните средства, и като експресия, и като пластична форма. Ярка, наситена палитра от контрастни цветове, пастьозна мазка, редуваща се с велатурно преливащи се хармонични полутонове на боята, енергично създадени пространства на границата с абстракцията, отсечени хоризонти. Без да дублира природните форми, понякога цветът и очертанията на дадения обект са в съчетания, пораждащи „своеобразно трептене“ и внушение за живот и движение.
Във видеоинсталацията художничката документира пригаждането на мравките към условията, водени от инстинкта си за самосъхранение. Платно с изобразен насред паднали отломки от заобикалящата го среда обект е поставено в конкретни климатични условия през пролетта и есента. Мравките навлизат в картинното пространство, стават част от него, лутат се и забързано преминават препятствията. В своята устременост по пътя, който изминават, те си взаимодействат в пълен синхрон и порядък, за да намерят и съберат храната, която ще гарантира оцеляването и увеличаването на колонията.
Живописта на Теодора Георгиева, която направи впечатление още с участието си в „Право в целта“, в националната изложба-конкурс „Следващите 25“ достига до мощна екзалтация в изразните средства и сега намира продължение в творбите „Начално състояние“, „Функционална среда“, „Движение“, „Част от цялото“, „Инстинктивно“, „Паралелно пространство“, „Закодирани реакции“ и др., част от настоящата изложба. Темата, даваща безкрайни възможности на интерпретацията, е и особено актуална в нашето съвремие. Художничката ясно отправя своите послания към зрителя за нуждата от търпение, отдаденост, постоянство и отговорност, за насладата от малките радости в живота.
