„Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...”
Това са част от мотивите на Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение, който
през 1922 година внася предложение в Министерския съвет 1 ноември да бъде Ден на народните будители.
С окръжно № 17743 на Министерството на Народното просвещение от 28 юли 1922 г. 1 ноември, денят на св. Йоан Рилски, се определя за празник на българските будители, за празник на големите българи, за ден, в който да се отдава почит „ към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура...“
По предложение на министър Омарчевски на 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на МС (утвърдено с Указ № 391 от 22 ноември с. г.) за обявяване на 1 ноември “за народен празник на заслужилите българи”.
Предложението за наименованието на празника Ден на народните будители е на проф. Боян Пенев
Композиторът Добри Христов пише текста и музиката на Химна на народните будители.
Стоян Омарчевски лично изработва и програмата за
първото честване през 1922 година в София
започва с молебен на площад „Александър Невски”. Присъстват министър-председателят, министърът на Народното просвещение, министърът на войната и други членове на правителството; висши чиновници в различни министерства; представители на Двореца; на всички културни организации; цялата учаща се младеж в столицата и много граждани.
След реч, посветена на възрожденската епоха и делото на будителите, процесията, начело с духовенството, министрите, културните дружества и учениците от столичните училища, носещи портрети на народните будители, минава по бул. „Цар Освободител”, покрай Военния клуб, Двореца и ул. „Търговска” до църквата „Света Неделя”.
Както при първото отбелязване на Деня на народните будители през 1922 г., така и после училищата стават основен инициатор и център за неговото организиране.
Министерството апелира да се даде „външен вид” на увековечаване паметта на будителите чрез строителство на паметници „на подобающи места из България” и издаване на биографиите им, които да се „пръснат из населението”.
Денят на народните будители е определен за всеобщ български народен празник. Но в отделни селища съществуват установени традиции за честване на дати , свързани с исторически събития и памет за будители от местния исторически календар или патрони на учебни заведения. В други тепърва се създават. Инициативата идва обикновено от културно-просветни организации и училищни управи. Някои от тези местни чествания се утвърждават с времето на национално ниво и също придобиват общонароден характер – Денят на Васил Левски (19 февруари); Денят на Ботев (2 юни); Денят на отец Паисий (27 септември – Кръстов ден), Денят на Априлското въстание.
Всяко време преосмисля и влага нещо от своята ценностна система в съдържанието на Деня на народните будители.
След включването на България във Втората световна война той е обявен за „всебългарски народен празник”,
а акцентът при отбелязването му е насочен към пропагандиране на следвоеннната вътрешна и най-вече външна политика. Обединението на българските земи се представя като стъпка по начертания от будителите път, продължение и завършек на тяхното дело.
При коренно променените политически реалности в края на 1944 г. националната идея е изместена от тази за братското сътрудничество с балканските народи. Навсякъде, отново и главно по линия на просветните учреждения, на 1 ноември се организират утра, вечеринки, манифестации, беседи. Министерството на народната просвета дава указания за провеждането на празника „в духа и светлината на революционната промяна от 9 септември 1944 г.”, в духа „на новото демократично време“ .
Дават се указания делото на възрожденците да се свърже с делото на народните партизани и антифашистката борба, да се пропагандират най-вече техните идеи за Балканско споразумение и побратимяване. Наред с портретите на народните будители по време на това последно честване се появяват тези на загинали партизани. Наред с „Шуми Марица” звучат партизански песни...
След 1947 година Денят на народните будители е изваден от празничния календар
След дълго прекъсване традицията на празника се възобновява през 1992 г., когато 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята е на Общонародното сдружение “Мати Болгария“.
От 2002 година на тази дата е въведен ритуал с вдигане на националния флаг пред Президентството и тържествена смяна на караула.
източник: Национален музей на образованието - Габрово