Районна прокуратура Севлиево няма да образува досъдебно производство по сигнала, подаден от собственика на сайта sevlievo-online.com Емилия Димитрова за заличения стенопис на църквата "Света Петка" в ж.к. "Митко Палаузов". Предварителната проверка на органите на МВР е показала, че на 10 декември 2016 г. председателят на храма Стилиян Витлиемов е замазал с бяла боя стенописа над входа на църквата, изрисуван от Николай Панайотов по молба на самия Стилиян. "Витлеемов направил това, тъй като според него, и Епархийския съвет, този стенопис не бил канонически, поради което била събрана подписка от 108 човека в подкрепа на премахването му", пише в отговора на прокурор Десислава Христова от Районна прокуратура Севлиево. По-долу в същия текст прокурорът обяснява, че липсват признаци на деяние от общ характер по смисъла на чл. 216 ал. 1 от Наказателния кодекс, който касае унищожаване или повреждане на чужда собственост, нито е налице хулиганство, а се касае за "канонически спор по повод направения стенопис на църквата, който е заличен лично от председателя на храма със съгласието на Епархийския съвет".
Становището на прокуратурата бе очаквано, защото още в хода на предварителната проверка стана ясно, че според дознанието това, че стопанинът на храма е предприел действия по сградата, не противоречи на закона. Вярно е, че с подадения от мен сигнал исках да разбера кой е инициаторът и извършителят на замазването на стенописа и при наличие на нарушение, да му се потърси законова отговорност. Признавам, че когато писах сигнала, дори не подозирах, че свещеникът, поръчал стенописа, лично е топнал валяка в кофата с фасаген, за да скрие едно произведение на изкуството.
Смятам обаче, че сега на ход са адвокатите с опит в защита на авторските права. Те трябва да кажат на чия страна е правото в случай като този, когато сградата е на един собственик, а художественото произведение върху нея - на друг. Защото Законът за авторското право у нас е категоричен, че "обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма" /чл. 3 ал. 1/. Дори повече, "обект на авторското право може да бъде и част от произведение, както и подготвителни скици, планове и други подобни" /чл. 3 ал. 3/. Което означава, че заличеният стенопис върху църквата "Света Петка", както и първоначалните скици, послужили на художника за основа на работата му, са обект на авторско право. А авторското право върху кое да е произведение на литературата и изкуството "принадлежи на лицето, което е създало произведението" и, забележете, това важи и "в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице" /чл. 12 от Закона за защита на авторските права/. Българският законодател е приел още, че "авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт". И дори произведението да е поръчано на автора, правата върху творбата му отново са негови. Само ако няма договор, който урежда нещата по друг начин.
Законът за авторските права на Република България се прилага във всички случаи, когато Става дума за право на автора върху създадено от него художествено произведение. А авторските права у нас за защитени и от Бернската конвенция за защита на литературни и художествени произведения, тъй като страната ни е ратифицирала конвенцията през 1974 година, а след Парижката й редакция, през 1980 година България ратифицира и измененията. Страните, в които се прилага тази Конвенция, образуват Съюз за закрила на правата на авторите върху техните литературни и художествени произведения. Авторите на художествени произведения, разположени в страна от този съюз, имат право на защита, пише в Конвенцията. "А наред с имуществените авторски права и правото на авторство върху произведението, те имат право да се противопоставят на всяко изопачаване, деформиране или друго изменение на произведението или на всяко друго посегателство във връзка с него, които увреждат честта или репутацията му /б.ред. чл. 6 ал. 1 от Бернската конвенция/. Достатъчно е само името на автора на закриляно от тази Конвенция произведение да е обозначено, за да се счита той, при липса на доказателства за противното, за такъв и да има право да възбуди съдебно преследване срещу нарушители.
Дотук със законовите текстове. Мисля, че и елементарна правна култура стига, за да стане ясно, че изографисаният стенопис върху севлиевската църква "Света Петка" е художествено произведение, чийто автор има права над него. Както видяхте по-горе, това не касае собствеността на сградата. Друг въпрос е как и дали той ще ги потърси. Доколкото лично съм разговаряла с Николай Панайотов, той няма да стои със скръстени ръце, оставяйки времето да заличи обидата.
автор: Емилия Димитрова