Промишлените предприятия на Севлиево през втората половина на 20 век и търговските им отношения с Европа, показват от утре в продължение на един месец в Исторически музей Севлиево. Изложбата съдържа снимки и документи от фонда на музея, които показват развитието на предприята в един от най-силно развитите индустриални градове у нас.
След края на Руско-турската Освободителна война (1877- 1878 г.) България е почти изцяло земеделска страна. В първите следосвобожденски години обаче започва плавно развитие на индустрията, най-вече леката промишленост. В годините между двете световни войни започва интензивна модернизация, появяват се нови производства. След построяването на ВЕЦ в с. Батошево през 1927 година започва да се използва електричеството и ръчния труд постепенно се заменя с машинен. Севлиево се електрифицира - в началото центъра, а по-късно и покрайнините и кварталите. Започва внос на различни машини.
В навечерието на Втората световна война най-голямото предприятие в Севлиево е добре работещата памукотекстилна фабрика „Кирил и Методий” на Христо Стойнов, в което има 41 тъкачни стана и в него се трудят 41 работници. Друго голямо предприятие за времето си е фабриката за производството на памучен и вълнен текстил на Борис Янакиев, в която работят 10 души. В града работят още кожарската фабрика „Свети Никола”, фабриката на Бончо Илиев и СИЕ и кожарската фабрика на братя Чонкови.
Фабрика „Тибет” – собственост на Кольо Михайлов и Христо Стойнов е преработвала вълнени отпадъци от военни поделения в страната и е разполагала с 13 работници. В металообработващата фабрика на Борис Николов са работили 45 души. Дружеството на Петко Щърбанов и Петър Недевски „Напредък” е произвеждало цигли и тухли по около милион годишно.
След национализацията през 1947 година започва нов етап в развитието на промишлеността в Севлиево. Фабрика „Кирил и Методий” и бояджийницата на Христо Стойнов и Кольо Михайлов образуват текстилно предприятие „Петолъчка”. За неин директор е назначен Иван Дилов. Бившите работилници на Янакиев, Гълъбов и Томев слагат основите на държавно предприятие „Росица” с първи директор Петър Станчев.
Фабриката за кревати на Киров и дърводелските работилници на Шопови и на братя Банкови поставят началото на предприятието „Максим Горки” с директор Христо Грънчаров. Двете керамични фабрики са слети, а за техен директор е назначен Иван Хр. Якимов.
Национализираната фабрика „Труд” заедно с присъединените към нея няколко работилници слагат основите за развитието на завод „Стоян Бъчваров”. През 1952 година заводът се специализира в производство на промишлена и санитарна арматура.
Другото крупно предприятие в Севлиево е заводът за изолирани проводници „Ненко Илиев”. Изграден е на основата на национализираното дружество на братя Яновски. Негов първи директор става Цоньо Иванов Цонев. През 1948 година към него е присъединено предприятието „Производство и пласмент" от с. Свето Врачене, Софийско, както и други малки работилници в страната.
Кожарската фабрика „Св. Никола” се обединява с работилницата „Успех” под името ДИП „Фодра”, което през 1948 година е закрито заради липсата на материал за обработване. Възстановява производството си през 1950 година под името ДИП „Ахмед Татаров”.
Създадени са и няколко Трудово потребителни кооперации като: „Млада сила”, образувана през 1942 г., „Единство” – през 1945 г., „Свобода” – 1949 г., „Оригинал” – 1946 г., „Народна република” – 1948 г., „Нектар” – 1947 г., „Хлебарска кооперация” – 1948 г., „Димитър К. Хинков” и други. Голяма част от тях в последствие също се обединяват.
Това е само началото. Цялото развитие на предприятията в Севлиево, проследено от историците, можете да видите в самата изложба.
