Демокрацията у нас се разпада под тежестта на апатията на все по-голям дял от гласоподавателите, все по-широкото влияние на популизма и неспособността на традиционните партии да се адаптират към постоянно променящите се реалности, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Незаобиколимият факт е, че все по-малко хора вземат участие в изборния процес, посочва авторът като проследява етапите на развитие на избирателната активност у нас от 90-те години на миналия век, когато е изключително висока, най-вече вследствие на смяната на режима и еуфорията от промените. В следващите две десетилетия активността се задържа в диапазона 50-55%, което пак е относително ниско за страна с претенция за развита демокрация, но все още далеч от притеснителното, отчита Николов.. След пандемията активността на избори у нас пада със средно 10 пункта и е около 40% на повечето избори след 2020 г., за да стигне до малко над 1/3 на последните избори, провели се на 9 юни т.г.
"Причината, поради която демокрацията изобщо съществува е за да даде достъп на гражданите си до лост, с който да влияят на процеса на вземане на колективни решения", казва Адриан Николов, но у нас две трети от имащите право на глас доброволно се отказват от него по две причини - на повечето избиратели не им се ходи до урните, защото не виждат реална полза от гласуването и "другата, и далеч по-притеснителна, е че немалко хора вече не намират този модел на управление изначално за подходящ, и съответно бойкотират участието в него".
В същото време "виждаме неспособност на традиционните, „системни“ партии да убедят все по-голям дял от електората, че заслужават доверие да управляват и че са в състояние по някакъв начин да допринесат за подобряването на средата и благосъстоянието. Ако партиите многократно и продължително се провалят в тази си задача, целият процес на представителна демокрация се изпразва от съдържание – ако няма кой да бъде избран, няма смисъл от избори".
Целия текст е достъпен оттук.