"Следовател" е наскоро появил се сайт, който се представя за "българска разследваща медия" и публикува твърдения за финансови и данъчни злоупотреби от страна на политици, бизнеси и журналисти. Под нито една от публикациите няма име на автор, всички са подписани от „екип Следовател“.
Материалите съдържат внушения, неподкрепени от реална проверка на фактите, без анализ на търговския контекст и без търсене на задължителното по журналистическите стандарти право на отговор от засегнатото лице.
В средата на август в YouTube като „нов проект, който си поставя за цел да осветява задкулисието, зависимостите и действията на мафията в България“, е представен сайтът Sledovatel.com.
За негов създател сам се афишира Йордан Мицикулев – активист на партия „Величие“ и кандидат за депутат на последните парламентарни избори.
Във видеото Мицикулев казва, че сайтът е „една простичка, но много функционална система“ и обяснява как могат да се подават и анонимни сигнали до екипа.
Екипът също е анонимен – секцията „контакти“ не е достъпна, същото е и със секцията „за нас“. Няма адрес на редакция, телефон и имейл за обратна връзка.
В същото видео Мицикулев говори за пирамида, обхващаща над 2 хил. фирми, в които са обвързани над 500 души. Цитира дълъг списък с длъжници към НАП, получатели на средства от еврофондове и по обществени поръчки.
Въпреки че в това видеообявилият се за създател на сайта подчертава, че „всичко е 100% точно“ и за източник на данните е ползван Търговският регистър, не става ясно каква е връзката между лицата и петстотинте фирми, обект на разследването.
Потърсен от Factcheck.bg и Севлиево Онлайн, Йордан Мицикулев отрече да е собственик на уебсайта „Следовател”, както и да го ръководи или поддържа. Той посочи, че не носи отговорност за твърденията в заглавията. Той твърди, че дарява кода си на обществена организация. „Мога да гарантирам за достоверността на калкулациите – работят само и единствено с безспорни доказателства и взаимосвързаности от търговския регистър.”, споделя още пред Factcheck.bg.
В Украйна домейнът на уебсайта „Следовател“ е забранен, заедно с 425 други фишинг страници и новинарски сайтове. Решението за блокирането му е взето след дело за разследване на измама в особено големи размери.
Как се извличат данните в сайта
Преглед на сайта показва, че подходът към съдържанието му е един и същ за всички публикации. По идентичен шаблон са генерирани „разкрития“ за широк кръг публични фигури от целия политически и обществен спектър в България.
Всички публикации са с агресивни заглавия за „престъпни схеми“ и „източване на еврофондове“, но в края на статиите се прави уточнение, че връзките са само формални съвпадения и „не доказват обща дейност, координация, договорка, контрол, корупция или престъпление“
Информацията в сайта не се произвежда по традиционния журналистически начин чрез разследване, а чрез автоматизиран софтуер, използващ набор от скриптове, които превръщат списък от фирми в мрежова карта на хората зад тях – кой в колко дружества участва, кои дружества имат публични задължения, обществени поръчки или публично финансиране, и кои лица имат връзка помежду си- да са участвали в същото дружество.
Всичко това създателят на сайта обяснява в самия сайт – кодът на софтуера е публичен и е качен в статията „Основната логика на софтуера, който ползваме за нашите анализи е вече публичен в GitHub и може да бъде свален от всеки.”
Системата от скриптове извлича данни от публично достъпни регистри и институционални сайтове като Търговски регистър, НАП, европейски програми.
Алгоритъмът сумира финансирането на фирмите на ниво участник. Самите автори признават в раздел „Ограничения“, че сумите на ниво участник не се събират помежду си, защото ако двама души участват в едно дружество с 1 млн. евро бюджет, софтуерът зачислява по 1 млн. евро и на двамата. При писането на сензационните заглавия обаче тези суми се сумират, което изкуствено води до приходи от порядъка на милиарди, без да се пояснява или доказва какъв е техният произход.
Участия на кметове и държавни чиновници в управителни съвети на сдружения с нестопанска цел (Местна инициативна група (МИГ), иновационни центрове, регионални сдружения), които се извършват по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) като представители на общината, софтуерно се третира като „лични бизнес мрежи“ и „корупционни обръчи“.
Създателите на сайта посочват за софтуера, че съвместното участие в търговски дружества е формален факт, извлечен от Търговския регистър и не описва естеството на отношенията между лицата, нито тяхната дейност. В същото време публикациите в сайта са така структурирани, че представят свързаност между отделните лица и внушават зависимости.
Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури. Нито едното, нито другото е констатация за виновно поведение, уточняват още „авторите“ от „Следовател” – текст, който стои под всичките им публикации.
Следователно графичната мрежа от връзки може да представлява визуализация на регистрово установени съвпадения и участия, но сама по себе си не доказва мрежа от фирми зад конкретен човек в смисъла, който заглавията на изданието внушават.
Създателите на сайта и инструмента за извличане на данните сами посочват, че изнесеното не доказва корупция, общ бизнес, координация или престъпление, а сумирането на публично финансиране води до изкуствено двойно броене. Оттам и големите суми, които се появяват като финансиране, получено от „разследваното“ лице.
Какво публикува „Следовател”?
„Следовател“ работи с изключително широк и целенасочено подбран кръг от разследвани личности, организиран в рубриките „Държавни чиновници“, „Политици“, „Общинари“, „Олигархия“, „Икономически кръгове“, „Медии“, „ОПГ-та“, „Репресия“ и „Национални каузи“.
Публикациите боравят със сензационни числа. Заглавията твърдят, че зад конкретно лице стоят стотици дружества и милиони евро грантове, а в текста се прави уговорка, че връзките не доказват нищо повече от съвместно участие в дружества.
Материалите се качват във Facebook страницата на медията веднага след публикуването им в сайта и за часове генерират стотици харесвания и споделяния в социалните мрежи.
Коментарите под споделените публикации показват, че много от потребителите реагират на сензационното заглавие и визуализираната графична мрежа от връзки, приемайки ги за достоверни. В някои случаи аудиторията дори сама започва да подава „сигнали“ и имена за следващи „разкрития“.
Заглавието на една от статиите на „Следовател“ твърди, че кметът на София Васил Терзиев има връзка с фирмите на Размиг Чакърян, 238 дружества и 73 лица. В анализа обаче пише друго – че Терзиев участва в 3 дружества, свързани с европейско финансиране, и че няма установени връзки между него и останалите 72 лица. Публикуваните материали не показват пряка връзка между Терзиев и Размиг Чакърян.
Заглавието на друга статия внушава, че десетки милиарди евро и хиляди дружества оперират зад Бойко Борисов. Статията обаче твърди нещо различно – че Бойко Борисов всъщност е замесен в 10 дружества. Материалът не доказва, че всичките 2890 дружества работят под неговото ръководство.
В поредна статия на „Следовател“ се говори за обща мрежа, свързваща Асен Василев с бизнесмена Иво Прокопиев и адвоката Тодор Батков с 267 дружества и 85 лица. Асен Василев присъства в заглавието, но не е споменат отново в самата статия, нито в публикуваните таблици. За Прокопиев в материала е посочено, че участва в 9 дружества, а Батков в 18 дружества, две от които с хиляди евро задължения.
Статиите на „Следовател“ са с гръмки заглавия, но текстът не съответства на първоначалните твърдения в заглавията.
Един от случаите под лупа
Factcheck.bg и Севлиево Онлайн направиха по-подробна проверка за случая с кмета на община Левски Любка Александрова. Публикация в „Следовател“ твърди, че тя е свързана с 252 фирми и 20 млн. евро европейски грантове. Твърдението е само в заглавието и до края на публикацията остава недоказано.
Според „Следовател“ тя участва в 11 дружества, всичките действащи, като е свързана с дружества с най-висок отчетен обем европейско финансиране сред ключовите лица в същия материал – 161 063 198 €, както и от Държавен фонд „Земеделие“ – 2 661 855 €, като става ясно, че това е сумата, отчетена за всичките дружества, в които участва. Има 4 връзки, пише в публикацията- тоест е свързана с четири други лица, участници в някои от тези дружества.
Два дни по-рано сайтът публикува и друга шокираща „новина“ за кметицата на община Левски, според която Европейската прокуратура я разследва заради трансграничния проект L-TeN между България и Румъния. Причината е, според твърденията на сайта, че общините Левски и Никопол са присвоили европейските средства без да създадат планирания маршрут до границата.
В какви дружества може и в какви не може да участва един кмет?
Кметовете имат право да участват в юридически лица с нестопанска цел (НПО), но само като представляващи съответната община. За това е необходимо да получат съгласие от Общинския съвет – органът, който взема решението за участието на Общината в такива дружества, е записано в чл. 21, ал.1, т.15 от Закона за местно самоуправление и местна администрация.
Проверка установи четири неправителствени организации, в които Любка Александрова активно участва или е участвала, във всички членството ѝ е станало след решение на Общинския съвет, но тази подробност разследването на „Следовател“ пропуска.
Тя участва в Управителния съвет на „Сдружение Местна инициативна група Левски-Сухиндол“ (МИГ). Това е неправителствена организация, в която представлява Община Левски. Кметът на другата община Сухиндол Пламен Чернев също е член на Управителния съвет.
В ръководството на местната инициативна група влизат още по двама представители от нестопанския сектор и двама от стопанския.
МИГ не са престъпни схеми
Когато един кмет участва в управителния съвет на Местна инициативна група (МИГ) или публично-частно сдружение като законен представител на общината, софтуерът на сайта „Следовател“ отчита всички европейски грантове на тези организации като лична бизнес мрежа, т.е. като усвоени от кмета пари.
Местните инициативни групи са инструмент за привличане на европейско финансиране на местно ниво. В началото на 2026 г. сдружението официално подписва Споразумение за изпълнение на новата си Стратегия за Водено от общностите местно развитие (СВОМР), на стойност 3 млн. евро. Тази МИГ обаче нито е на Любка Александрова, нито тя еднолично я управлява. Това става с решение на Управителния съвет, в който участват Милен Бакалов и Галя Великова, посочени в „разследването“ на „Следовател“ като свързани с кметицата лица.
Галя Великова влиза в съвета като представител на Народно читалище „Светлоструй 1903“ (с. Обнова, община Левски), а Милен Бакалов участва в Управителния съвет като представител на стопанския сектор (винарската изба „Ловико Лозари“ ЕАД, Сухиндол).
Членството в НПО е право и възможност за общините
Александрова е член и на сдружение „Общобългарски комитет Васил Левски“. Няма публична информация, че сдружението се финансира по европейски програми. То разчита на членски внос, доброволни вноски от членовете, приходи от благотворителни прояви, както и издателска и стопанска дейност и от дарения.
Кметът на Левски е и в управителния съвет на Северозападен иновационен център „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“, където както в предишните две организации, е официален представител на Община Левски. Това членство на Александрова също е одобрено с решение на Общински съвет – Левски. Решението е от 31 юли 2025 г. В този управителен съвет участват още двама от посочените като свързани с Любка Александрова – Данаил Найденов и Павлин Тодоров. Структурата е публично-частно партньорство, в което си партнират Общините Левски, Троян, Кнежа, Гулянци, Пордим и Долни Дъбник с частни дружества от региона и Института по фуражните култури.
Сдружението е насочено към привличане на средства по линия на иновациите, кръговата икономика и биотехнологиите и участието на общината в него ѝ дава възможност да кандидатства за финансиране на свои проекти в областта на иновациите и екологията.
Като кмет, а не в лично качество
Всъщност общото между изброените като свързани с Александрова лица е, че те участват в управителните органи на неправителствени организации и сдружения в обществена полза, в които пряка роля и участие има и тя, но в качеството ѝ на кмет, а не в лично качество.
Четвъртото сдружение, в което Любка Александрова е била в Управителния съвет, е „Местна инициативна група- Общини Левски, Летница, Пордим“, но то така и не е заработило, заради което членството на Община Левски в него е прекратено, а самото сдружение не е активно от 2024 г.
Factcheck.bg и Севлиево Онлайн не намериха информация за „11 действащи дружества“, в които се твърди, че кметицата участва, въпреки, че ползва за проверката всички източници, посочени от „Следовател“.
Във връзка с публикацията с разследването на кметицата заради трансграничния проект L-TeN, от Регламент за обработване на личните данни на Европейската прокуратура става ясно, че Европейската прокуратура не публикува информация за лица, срещу които все още се води проверка или разследване, докато не приключи окончателно делото. Към момента на проверката няма публични данни, с които да се потвърди че Любка Александрова присъства в разследване, по което работи Европейската прокуратура.
Facktcheck.bg и Севлиево Онлайн не откриха информация за такова дело нито в сайта на Европейската прокуратура, нито в други български медии.
Съвместен материал със Севлиево Онлайн. Авторката на материала Анна-Мария Иванова е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от Factcheck.bg, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“.
