Реставриране или ремонтиране – какво се случва с уникалните водни съоръжения в музея на открито „Етъра“

Сглобките на неремонтирано и наскоро ремонтирано колело са напълно еднакви, снимка: "За истината"

От година и половина в етнографския комплекс на открито „Етъра“ край Габрово тече изпълнението на проект за консервация, реставрация и преустройство. Целта е автентичният вид на съоръженията и сградите да бъде запазен в максимална степен. Според граждани обаче, това не се случва.

Заради съмнения в качеството на реставрацията, членове на публичната „Фейсбук“ група „Граждански контрол за Габрово“, която има 2.1 хил. членове, поискаха спешна проверка от две министерства – на културата и туризма, и подеха кампания срещу ремонта в социалната мрежа.

Гражданският протест, организиран изцяло във „Фейсбук, засега е съсредоточен в една от дейностите по проекта – реставрация на водните съоръжения в „Етъра“, която трябва да съхрани вида им на сто процента.

Това са десет обекта, които, според етнографи и историци са част от една от най-богатите и добре организирани музеи на открито в Европа. Колекцията включва две воденици, валявица (пералня), бичкиджийница (дъскорезница), гайтанджийска одая (за плетене на гайтан), струг за бъклици, струг за гаванки, танури и солници, тепавица (за обработка на вълнени тъкани) и точило. Точно тяхната реставрация разбуни отново гражданските духове в Габрово, почти две години, след масовото недоволство изобщо срещу ремонт в „Етъра“.

Граждански контрол

Надя Колева и Станимир Стефанов са се подписали под сигнала до Министерството на културата и Министерството на туризма, копие от който изпратиха и до „За истината“ с молба „за бърза реакция от страна на медията“. В имейла до редакцията се казва, че ремонтните работи по водните съоръжения в „Етъра“ не се извършват както са разписани в архитектурния проект, използват се материали, които могат да се купят в строителни хипермаркети, не се спазва оригиналният вид на сглобките, а заради видими пукнатини в дървения материал съоръженията, които се ремонтират не са безопасни.

В писмата до двете министерства, които ни бяха препратени, се твърди, че „водните съоръжения не са реставрирани както е заложено в договора, а са ремонтирани, като на места са сложени нови елементи, които заменят старите, и са компрометирани откъм здравина и якост“. Подчертава се, че „в този им вид те са потенциално опасни, с напукани отсега нови елементи“ и се настоява за „незабавна проверка по изпълнение на текущ ремонт за реставрация и консервация на съоръженията, задвижвани от вода в Етнографския музей на открито „Етъра““.

Те живеят свой живот

Загрижеността за изпълнението на реставрационните дейности в „Етъра“ е обяснима. Музеят притежава единствената в България сбирка от технически съоръжения, задвижвани с водна сила и използвани през 18 и 19 век. Заради непрекъснатия поток от туристи от цял свят, съоръженията работят целогодишно. Това означава, че са в непрекъснат досег с водата, която ги задвижва, но освен това са пряко изложени на атмосферните влияния във всички сезони. В зависимост от температурите през зимата части от тях замръзват, по някои нависват ледени висулки, а като скове ледът дървото, когато напролет изсъхне то губи своята здравина. Тъй като целите съоръжения са от дърво, с изключение на задвижващите механизми, това скъсява техния живот и изисква чести ремонти.

Всичко това пред „За истината“ обясняват водещият реставратор в „Етъра“ Стефан Стефанов, помощник реставраторът Валентин Дамянов и съавтора на архитектурния проект за реставрацията арх. Станимир Семов.

Продължението може да прочетете оттук