Мара Белчева, Цариград, 1888, снимка: Исторически музей Севлиево
Малцина знаят, че една от първите български поетеси Мара Белчева е родена е на 8 септември 1868 г. в едно от видните севлиевски семейства. Дядо и Хаджи Ангел Иванов е един от будните умове на своето време, за когото тя запазила ярък спомен. Баща и Иванчо Хаджиангелов е сред най-авторитетните българи в града, след освобождението е избран за председател на околийския съвет.
Малката Мария прекарала детството и ранната си младост в родния си град. Учила в Хаджистояновото училище в Севлиево, а сетне завършила пети клас в гимназия в Търново. През 1883 година почива баща и, семейството потъва в скръб, а безгрижното детство е отминало. Когато се завръща от Виена през 1885 година, Мара Хаджиангелова става учителка в Русе, а след това за кратко в София.
Сгодява се и на 1 юни 1886 г. се омъжва за Христо Белчев, който през 1890 г. става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов. Съдбата е жестока към младото семейство – през 1891 г. Белчев загива в атентат. Красивата, интелигентна и чаровна Мара Белчева е поканена за почетна придворна дама на княгиня Клементина. Скоро напуска бляскавия светски живот и заминава да следва модерна филология в Женева. През 1903 г. отново е в София и среща Пенчо Славейков, с когото се познават от деца. Духовното привличане между тях било толкова силно, че до самата смърт на Пенчо Славейков останали неразделни.
Окуражена от Славейков, Мара Белчева открива в себе си поетесата. Сътрудничи на списание „Мисъл”, издавано от няколко големи личности на българската литература и култура, обединени в кръга „Мисъл”– Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пею Яворов и П. Ю. Тодоров. Освен някои свои стихове, тя публикува и преводи. По-известните и по-обемни произведения, които тя превежда през годините са философската поема „Тъй рече Заратустра” на Ницше и драмата „Потъналата камбана” на Хауптман.
Поезията и е повлияна от времето. Философските размишления не са и чужди, но от цялото и творчество лъха нежност и женска чувственост, която вълнува и днес. Тя с носталгия описва картини от родното Севлиево, дома и, близо до реката и стария каменен мост.
След смъртта на своята сродна душа, през 1913 г. животът и се преобръща за пореден път и тя отново приема предизвикателствата на съдбата. Първата стихосбирка на Мара Белчева „На прага стъпки” излиза през 1918 г. През 1923 година тя с голяма любов подбира, пише предговора и издава „Избрани съчинения” Пенчо Славейков. Втората и стихосбирка „Сонети” е отпечатана през 1925 г., а последната, „Избрани песни” през 1931 г. През десетилетията тя постепенно успява да спечели благоразположението на критици и публика, за да заеме мястото си сред първите български поетеси.
Животът й е многолик - понякога спокоен и весел, по-често болезнено труден. „Родих се да живея в бури” е нейно стихотворение, станало емблематично за творчеството и драматичните събития в живота. Мара Белчева е продала дома си в София, за да осигури средства за лечение на своя „спътник в живота” Пенчо Славейков. Тя остава да живее под наем до 16 март 1937 г., когато известната поетеса, истинската европейка по образование и по дух, красавицата и ”трагическата нимфа” на своето време склопява очи, за да остави след себе си своите „песни” и своето име, известно на всеки.