Родилното отделение в Севлиево отново затвори, засега без срок за отваряне

Малко повече от месец след като поднови работа, Акушеро-гинекологичното отделение в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ в Севлиево отново е затворено – този път за неопределено време.

Информацията потвърдиха от Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) в Габрово, откъдето уточняват, че има подадено уведомлението за преустановяване на дейността и то е към 13 март 2026 г. Посочената причина е заболяване на лекари, краен срок за възстановяване на дейността не е указан.

Формално това „неопределено време“ може да се окаже условно – към 1 април срокът за подаване на ново уведомление все още не е изтекъл. На практика обаче за жените в Севлиево, които разчитат на Акушеро-гинекологичното отделение, това означава липса на отделение.

Второто затваряне на отделението е в рамките на по-малко от четири месеца.

Първото беше на 1 декември 2025 г., а дейността беше възстановена символично на Бабинден, когато беше представен новият завеждащ – д-р Жаклин Апиосян от Пловдив. С публикации в социалните мрежи беше създадено усещане за ново начало – с амбиция, нов екип и перспектива за устойчивост. Появи се и снимка на новородено бебе – знак, че отделението отново функционира.

Още тогава беше обявено, че се очаква включването в екипа на още лекари, включително специализанти от чужбина, които към края на февруари, според управителя на болницата д-р Пламен Цеков, имали издадени работни визи. Това уточнение беше в отговор на съмненията, които с времето се оказаха основателни, че отделението, затворено защото е останало с един лекар, отваря врати отново с един лекар. Оказа се, че лекарите са двама, но и двамата към 13 март са в отпуск по болест, което прави

функционирането на отделението невъзможно.

Състоянието на общинската болница в Севлиево стана повод на 24 февруари т.г. управителят й д-р Пламен Цеков да бъде изслушан в Общинския съвет в Севлиево. Изслушването беше с предварително поставени въпроси, одобрени от председателите на групите съветници на председателски съвет. Въпроси от залата по време на изслушването не бяха допуснати, въпреки, че Цеков говори извън редовното заседание на Общинския съвет, т.е. ограниченията от действащия правилник не бяха в сила.

Още в началото на изслушването той заяви, че поставените въпроси „не искат да се открие истинската същност на работата в болницата“ и че макар да са „резонни, не попадат в целта“. Към общинските съветници добави: „Истинските проблеми не сте ги напипали“.

А според него такива на практика няма.

По думите на д-р Цеков болницата е финансово стабилна от 7–8 години, а състоянието ѝ е устойчиво – факт, който „се забравя“.

В лечебното заведение работят 27 медицински сестри на пълно работно време и още 10 на непълно – данни, отнасящи се за стационара и отделението по хемодиализа. Годишно около 12–13% от тях напускат, основно заради по-добро заплащане другаде. „С всички, които са напуснали, сме се разделили с уважение“, подчерта управителят, а по повод обвинения в арогантно отношение към персонала заяви: „Не съм арогантен, откровен съм“.

Лекарите на пълно работно време са 40, на непълно – 19. От 59 лекари, 33 са от Габровска област. На въпрос как се задържат местните лекари, управителят отговори: „Ние не живеем в диктатура, всеки работи там, където иска“, и увери, че са положени усилия за задържането им.

Д-р Цеков се въздържа да коментира публично възнагражденията в болницата, защото „ние се конкурираме за всеки лекар и медицинска сестра“ и попита: „Някой да е чул колко получават в габровската болница?“. 

Всичко това трябваше да остави усещането за добре работеща и стабилна структура. Дотолкова, че след изслушването, извън залата, общински съветник иронично отбеляза: „Толкова е хубаво в тази болница, че ми се прииска да работя там“.

Между заявената стабилност и реалността отново зейва познатата празнина

Какво се е случило в периода между 24 февруари и 13 март, когато родилното отделение отново спира работа, остава неясно. Няма публична информация дали очакваните нови лекари са започнали работа, нито какви конкретни обстоятелства са довели до новото затваряне.

На този фон твърденията за липса на проблеми звучат все по-трудно защитими. Защото когато едно родилно отделение затваря два пъти в рамките на няколко месеца, това вече не е „временна трудност“, а симптом на системен проблем, който може да бъде обясняван, омаловажаван или преформулиран, но не и скрит.

Текстът е препубликуван от платформата за регионална журналистика "За истината"