Днес беше последният работен ден за Росица Конова. Един учител, за който са изписани килограми мастило и за когото със сигурност ще продължим да пишем, въпреки, че днес тя официално си взе довиждане с училище. След 36 години преподаване, Конова, за която никой не би предположил, се пенсионира. Попитах я: "Ако сега трябва да избираш...", а тя ме прекъсна: "Пак ще стана учител". И аз знам, че е така. Защото Росица Конова обича децата и младите хора. Знам с какъв хъс тичаше, за да организира първия абитуриентски бал на своите първи дванайсетокласници. Помня я и от онези години, когато като току-що започнала професионалния си път, ни стряскаше със сложните опити и задачи по физика. Помня я и като организатор на "Наука на сцената", покрай който събираше в Севлиево светилата във физиката и астрономията. И как още неразопаковала куфара от поредното участие с ученици на научен фестивал в чужбина, тичаше към редакциите, за разкаже за представянето на децата и ни покаже поредните медали.
Този материал не е новина. Това, че Росица Конова излиза в пенсия не може да бъде новина. Новина е, че българското училище имаше Росица Конова. И аз знам, че още утре тя ще липсва на своите ученици и на своето СОУ „Васил Левски“.
Бъди здрава, госпожо Конова!