Родопчанка, е нарекъл каменната си скулптура Ангел Каравланов - един от шестимата участници в тазгодишния симпозиум по скулптура "Севлиево 2017". А каменната фигура от днес е позиционирана в парковото пространство между Община Севлиево и хотел "Севлиево Плаза" на място, откъдето може да се види както от преминаващите автомобили, така и от разхождащите се севлиевци.
След бронзовата композиция на Мара Белчева и Пенчо Славейков, също монтирана в централната градска част на Севлиево, това със сигурност е втората фигура, пред която гостите на града, а и севлиевци, ще изберат да си направят снимка за спомен. Фигурата е внушителна не само с размерите си, но и с излъчването, което авторът е успял да извае от камъка.
За откриването на новия символ на града ни днес се събра цялото общинско ръководство, но и всичките шестима скулптори, участници в симпозиума по скулптура "Севлиево 2017". Присъствието им на импровизираната церемония бе натоварено с особена емоция, защото те дойдоха направо от работа - с полепнали в бял прах дрехи, изоставили за малко собствените си творби, за да отдадат уважение на колегата си Каравланов, чиято скулптура първа се открива. Останалите пет ще бъдат разположени в парк "Казармите", издадоха от общинската управа.
Това, което извика по-силни емоции от удоволствието да се погледа каменната родопчанка бе начина, по който нейният създател я представи. Оказа се, че Ангел Каравланов носи в сърцето си Родопа планина не само с умението да вае от камък красиви родопски моми, но и с родопската гайда, която наду пред новата скулптура, изсвирвайки песента "Мила ми е, мамо, драчка ми”, която Михаил Киряков изпълнил като последно желание по време на война и спасил себе си и другарите си от разстрел.
Годината била 1917-та, а родопчанинът Михаил Киряков, родом от Чеперале, бил осъден заедно с четирима свои другари на смърт. Преди разстрела съдиите ги попитали за последното им желание. Един поискал цигари, друг - да напише писмо на жена си. Киряков казал:"Ако е възможно, да посвиря за последен път. За живот и смърт - то ми е". Военните съдии се спогледали, но не съгласили. Засвирил Киряков, запяла гайдата му, разнесла се родопската песен над смълчаната войска. И онези, обръгнали на всичко мъже във войнишки дрехи, и суровите съдии, издаващи смъртни присъди, като свършила да напява гайдата, бършели сълзите си. Не издържали ни едните, ни другите. Събрал се съдебният състав и решил да отмени присъдите на осъдените.
Оттогава песента се счита за символ на гайдарите, сподели скулптурът, участник в първия събор на Рожен, възстановен преди две години, с още 500 гайдари. И както сам Каравланов сподели, че гайдата му е хоби, а скулптурата - професия, то няма съмнение, че в душата му има място и за двете.
Така с гайда днес по обед бе осветена каменната родопчанка на Севлиево.
написано от Емилия Димитрова