интервю на Емилия Димитрова
На 25 април т.г. тримата акционери на "Хелиос" АД отбелязаха тихо 30 години от създаването на дружеството. "Хелиос" не е просто една от фирмите, които дават работа на 70 души, лидер в търговията с автомобилни гуми, благодетел за редица инициативи и спонсор на десетки деца и млади хора в техните изяви в областите на науката, изкуството и спорта. "Хелиос" е илюстрация за постоянство, амбиция и приемственост.
За годишнината, за предизвикателствата пред бизнеса, за успехите и разочарованията разговарям с Ивайло Костадинов - изпълнителен директор на дружеството. Разговорът често се накъсва от непрекъснатото звънене на телефона, за което Ивайло се извинява, но казва, че разговорът е важен. Очевидно делникът му е натоварен, но спокойствието и премереността, с които води и нелеките разговори, на които неволно станах свидетел, ме убеждават, че е успял да съхрани човечността и задължителното уважение към другия, което по всяка вероятност е в основата на успехите му.
Какво от онова 15-годишно момче, което започна да работи във фирмата като докер, има днес у Вас, господин Костадинов, изпълнителен директор на акционерно дружество „Хелиос“?
Много съм се променил, но не във всичко. Това, което остана, е отношението ми към хората. По-високата длъжност не е променила контактите ми с нито един човек. Познавам се и общувам еднакво добре както с хора на висши държавни позиции, така и с ромите от махалата, с които съм израснал. Еднакво уважавам и ценя всички. Със сигурност не съм си вирнал носа от факта, че съм изпълнителен директор.
Промени се отношението ми към отговорностите, които имам. Като докер в „Хелиос“ бях едно безгрижно момче, което като наближеше пет часа следобед започваше да си гледа постоянно часовника и като дойде края на работния ден, изчезваше на минутата. Баща ми много ми се караше за това. Докато сега прекарвам все повече време в офиса, с което ощетявам семейството си, но се надявам в близко време да успея да постигна баланс между двете.
Трудно се постига подобен баланс. От разговори с Ваши колеги знам, че няма как да има пълна отдаденост и на двете, едното винаги страда за сметка на другото.
При мен балансът към момента действително е невъзможен, защото продължавам да се развивам – в личен план, но и да работя усилено за развитието на фирмата. Може би ще дойде времето, когато ще намалим темпото и тогава ще се намери баланс между семейството и работата. Рано е още за това.
Какво се промени във фирмата, след като я поехте?
Фирмата имаше много добре разработена структура, но като че ли в даден момент заложихме повече на бизнеса с транспорт, а търговията с гуми остана на по-заден план. Считам за свое постижение развитието на търговията на дребно. Естествено нищо не се случва от един човек, ние сме екип. Аз обаче видях в перспектива възможностите на търговията с гуми и времето показа, че не съм се излъгал.
Започнахме първо с един гараж под наем. Вече имахме изградена мрежа от дистрибутори. Баща ми внасеше основно гуми и стоки от Русия и търгуваше с тях в България и съседните ни страни. Благодарение на изградената от него структура започнах да вземам от „неговите“ дистрибутори гуми на производители, различни от руските. Беше за сметка на задълженията, които имаха към нас. Така асортиментът ни се допълни с гуми западни марки. Постепеннно започнах да доставям масла и да продавам и други стоки. Всъщност, вкарах по-различни стоки от тези, които бяхме предлагали до тогава.
И постигнахте някакъв вид комплексно обслужване?
Не още. Това стана на по-късен етап, когато купихме базата, в която сме в момента. Направихме автосервиз, магазин, автомивка и обслужването наистина стана комплексно. Започнахме да внасяме стоки от Китай, Малайзия, Тайланд, Европа. Станахме член на една от най-големите независими вериги за гуми „Поинт С“ и благодарение на нея имаме директни договори с големи концерни.
Така утвърдените ни дистрибутори получиха достъп до много повече стоки и по-голям асортимен, с което улеснихме тяхната работа и ги привлякохме да пазаруват от нас. А те разбраха, че за тях това освен по-удобно е и по-изгодно.
Къде стои бизнесът ви в пазара у нас?
„Хелиос“ е сред лидерите на агроиндустриални гуми в страната.
Сериозна ли е конкуренцията в този бизнес?
Много сериозна. Работим с много малки надценки и клиентите очакват, че като звъннат при нас за една гума, която струва 100 лв., в „Хелиос“ могат да я купят едва ли не за 80 лв. Всъщност, бизнесът с гуми в България работи с малки надценки, затова няма как да има големи разлики в цените. Разчита се основно на обороти. Средната ни надценка е 10 % и при добър оборот остават 3-4% което е достатъчно.
В кой момент Вие поехте дружеството? Имаше ли официално предаване и приемане?
Не, нищо такова не е имало. Аз реално не знам кога се случи. С баща ми определено време работехме паралелно и в един момент той просто реши да се оттегли, като ми даде цялото си доверие.
В този момент изплашихте ли се?
Не. Доста години съм в бранша. Но това, че той се оттегли, не означава, че не съм се допитвал до него, че не сме коментирали различни казуси и ситуации. По това време той вече ме беше научил как да работя, но за съжаление ме направи работохолик. Казвам за съжаление, защото усещам, че работата поглъща по-голямата част от времето ми. Това обаче има и добрата страна – в процеса на работа много от нещата научих сам.
Няма да забравя никога първата много сериозна отговорнос, която поех. Взех капаро за два камиона храна от наши албански партньори. Даниела Иванова беше изпълнителен директор, аз неин подчинен. Баща ми беше в Русия. Предплатиха ни стоката почти на сто процента и аз изпратих парите в Русия на баща ми, като предварително бяхме уговорили начина на експортиране. Оказа се обаче, че служителите на баща ми не бяха проверили мъничка клауза в руското законодателство и се появи проблем с износа. Това се случва през зимата, когато цената на въпросната стока е най-висока. Докато се уредят документите по експорта, времето се запролети, цената на стоката падна много, албанците се отказаха от сделката, но ние бяхме купили стоката и татко я изпрати за България. Като се прибра каза: „Оправяй се, моето момче, ти си поръчал“.
Бях поставен пред сериозно предизвикателство. Нямах достатъчно оборотни пари, за да задържим стоката до есента, когато цената щеше да се вдигне отново и трябваше да продаваме без печалба или с малка загуба, за да освободя парите, които трябваше да върнем на албанците. Тогава получих стрес, може би първият по-сериозен.
За какво спорите с Костадин Костадинов? Спорите ли всъщност?
Спорим често, за много неща и за съжаление той много често се оказва прав.
Защо за съжаление?
Всъщност, за мое съжаление. Той е по-праволинеен. Мисли си, че всичко трябва да се направи по начина, по който е казано, че е правилният. А аз понякога предприемам малки рискове, с които удължавам пътя за достигане на правилния начин и тогава спорим. Според него не бива да поемам рискове. Може би е прав, но пък който не рискува не печели.
Кое от всичките направление в „Хелиос“ Ви е най-на сърце?
Това за което аз отговарям, търговията. В търговията невинаги става въпрос за пари. Аз не усещам удоволствието от самите пари като пари, защото така съм научен. Парите, които изкарваме, ги реинвестираме обратно във фирмата. Аз не ги виждам. По-скоро като направя голяма сделка изпитвам вътрешно удовлетворение, че работата е свършена добре.
Сегашната ситуация по какъв начин рефлекткира върху бизнеса?
Миналият месец отчитаме голям спад в продажбите. При нас сезонността пряко влияе на работата. Тази година пролеттта дойде по-късно, което също оказа влияние. Силните ни месеци са зимните, летните заради агрогумите и пролетните, когато хората сменят гуми. Определено оттук нататък най-вероятно работата ще намалее.
Това ще доведе ли до съкращение на хора?
Надявам се, не. В „Хелиос“ работят 70 души и аз искрено се надявам с никой от тях да не се разделим. В ситуацията с пандемията обаче виждате колко хора останаха без работа, колко са с ограничени доходи. Покупателната способност на крайните ни клиенти, физическите лица, ще намелее, защото хората все по-мако ще ги е грижа за личния им автомобил и оттам прогнозирам продажбите да паднат драстично. Това, че сме особено насочени към агросегмента ме окуражава и се надявам да се справим, дори и с по-малки обороти.
Обществената ангажираност също ли е наследство от баща Ви? Всеизвестна е неговата благотворителна и меценатска дейност, а в офиса му съм виждала доста солиден куп от благодарствени писма и грамоти, все от клубове и организации, на които е помагал.
Той ме насочваше към благотворителност от най-рано. Аз съм от хората, които разбират, че грешат, като предпочитат да свършат сами голяма част от работата, вместо да я възложат на служителите. Но от друга страна така опознавам по-добре пазара и самия бизнес. Това е причина да имам все по-малко свободно време и дълго да отлагам ангажираност в полза на обществото. Но съм убеден, че без хора, които помагат като нас в бизнессдружение „Севлиево 21 век“, много наши ученици и талантливи деца ще бъдат в невъзможност да участват във фестивали, конкурси, олимпиади и състезания. Въпреки, че често закъснявам за заседания на Управителния съвет на сдружението, старая се да нося и върша своята обществена дейност, защото този вид работа, в името на хората, носи не по-малко удовлетворение от добре свършената работа във фирмата.
През миналата година името на фирмата влезе в новините като част от „организирана престъпна група“. Опит да ви очернят ли беше това?
Според мен, да. По-скоро позицията, която майка ми заемаше в държавна институция, предразполагаше някои хора да си мислят, че сме облагодетелствани. Според мен опитът за очерняне беше по-скоро срещу майка ми, фирмата беше въвлечена в тази история, но на този етап не искам да влизам в подробности. Информиран съм за резултатите от последващите проверки, няма нещо, заради което да съм притеснен. В момента тече проверка от НАП и на нашата фирма, както и на мен като физическо лице.
Извън „Хелиос“ кой е Ивайло Костадинов?
Баща на две деца – дъщеря Йоана, в първи клас и син Константин, който тези дни стана на 11 месеца. Живеем с приятелката ми без брак. Много съм й благодарен, че ме търпи и поема всички грижи за децата, защото аз, както и по-рано казах, съм много често извън къщи.
Мислил ли сте някога да излезете от Севлиево, в един по-голям град, по-уреден, с повече възможности и контакти.
Много пъти ми е минавало през ума, но мисля, че не бих го направил. Аз така или иначе работя с цяла България. Но ако у нас нещата не се променят, особено след това, което се случи на семейството миналата година – да не си направил нищо, а да те очернят толкова много, ми е минавала мисълта да се махна от България. За да могат моите деца да живеят на по-уредено място. Не го искам, но ако нищо не се промени, е възможно да го направя.
Преди време от „Севлиево 21 век“ имахме среща с политици от различни партии, беше преди някакви избори. На тази среща им казах, че това са хората, които гонят младите от България. Политиците, не симпатизирам на никоя партия, носят огромна вина и отговорност за всичко, което се случва в страната. Бих желал българите да живеем по-спокойни, по-добре, да усещаме, че сме граждани на правова държава, член на Европейския съюз.
Не можахте да спретнете празненство за 30 годишнината на „Хелиос“, какво искате да кажете на хората, които са част от историята на дружеството?
От името на целия ръководен екип на „Хелиос“ желая на всичките ни клиенти, на приятелите и тези, които работят с нас и в нашата фирма, да са здрави и да се пазят. Всичко е постижимо, когато човек е здрав.