Големият проблем пред четирите общини в област Габрово, в която всеки трети жител е на възраст над 65 г., е как да спрат изтичането на млади хора към големите градове. Това се вижда от общинските планове за младежта, които трябва да извадят проблема и да покажат как местната власт смята да се справи с него.
Общините у нас са задължени в началото на всяка година да приемат общински планове за младежта. Задължението им е вменено със Закона за младежта, според който в категорията „млади хора“ са всички на възраст мжду 15 и 29 години. Заради възрастовият диапазон, който трябва да обхванат, плановете съдържат данни за младите хора в училищата и тези, които вече са на пазара на труда.
Така както е разписан законът, се очаква чрез плановете си общините да набележат конкретни стъпки, които да създадат условия за учене и работа младите. В тях действително се откриват различни инициативи, ефективността на част от които обаче е съмнителна. Това, което не може да се открие, е опит да се обвърже професионалното образование с нуждите на местната икономика.
Защото една от причините за напускането на младите хора е дисбалансът между образование и пазар на труда.
Извод, който се подкрепя и от анализа „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в област Габрово е слабо – 39,2% (при 53,1% в страната) през 2023 година. При това говорим за област, която е на второ място в страната след София по най-много усвоени евросредства, а преките чуждестранни инвестиции достигат 4,4 хил. евро на човек, и поставят областта в челната четворка по този показател. Стойността на произведената в габровска област продукция се изчислява на 103,6 хил. лв. на нает.
На този фон
Габрово е областта у нас с най-лоша демографска картина след Видин
по данни на ИПИ. Населението застарява и повече млади хора търсят реализация извън нея. Нищожен дял започват работа по специалността си от гимназията. Това важи с еднаква сила както за областния град, така и за останалите три общини – Севлиево, Дряново и Трявна, от които само Севлиево е със силна икономика.
Под 10 на сто са младите хора в община Трявна.
Към 31 декември 2024 г. с настоящ адрес в общината са 992 души на възраст между 15 и 29 г. През 2024 г. в Трявна са родени 48 бебета. Двайсет години по-рано са били два пъти повече, което прави тенденцията за намаляване на раждаемостта трайна.
В общината има две основни и две средни училища, като едното основно е в гр. Плачковци и в него учат само 28 деца.
Едната гимназия е общообразователна, другата е Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“. Щом завършат седми клас децата заминават да учат другаде и в повечето случаи не се връщат в Трявна, отчита годишният общински план за младежта, приет в началото на тази година от местния Общински съвет. Част от тези, които остават, „започват първата възможна работа, най-често в сферата на услугите, търговията и обслужването“. Половината от завършващите не работят по специалността.
В плана за младежта на община Дряново пише долу-горе същото:
„Младите хора имат затруднения за включването на пазара на труда, поради това, че нямат практически и трудов опит по придобитата специалност и са демотивирани от предлаганото заплащане“. В същия план се посочва и нещо, което от години е известно на всички по веригата – има дисбаланс между реалното търсене на работна ръка и реалното предлагане на работещи. Една от причините за това е „заниженото равнище на квалификация“, посочват от общинската администрация в Дряново. Ако четем между редовете, това означава, че професионалното образование не подготвя кадри, които могат веднага да започнат работа и да удовлетворят изискванията на работодателите.
В Дряново населението е 8869 души, от тях 1095 са на възраст между 15 и 29 г. Общината има едно средно училище и една професионална гимназия по икономика. В нея специалностите, по които са приели ученици за тази учебна година са „Организация на туризма и свободното време“ и „Машини и системи с ЦПУ“ – дуална форма на обучение, с разширено изучаване на английски език.
Под една четвърт от завършилите професионална гимназия започват работа по специалността
в община Севлиево. Данните са от общинския план за младежта за 2025 г., който предстои да бъде внесен за обсъждане и одобрение от Общинския съвет в града.
Въпреки, че градът е един от големите икономически центрове в региона, със съсредоточени големи производствени фирми, от години има глад за работници. Това е на фона на съществуващи три професионални гимназии. Според данните на местната общинска администрация половината от дипломиралите се през 2024 г. от Професионалната гимназия по транспорт и машиностроене в с. Градница, са безработни.
Габрово е единствения град в областта, в който има висше училище – Техническият университет, но и там „задържането на младите е предизвикателство при възнаграждения, отговарящи на очакванията им“, пише в местния план за младежта за 2024 г. (за 2025 г. още не е приет, б.р.).
Очевидно е, че има
разминаване между това, което търсят работодателите и което им предлагат гимназиите,
въпреки, че габровска област е на второ място след област Русе по брой ученици, обхванати в дуално образование, популярно и като „учене чрез работа“. В Русе в дуално обучение са заети 32% от учениците, в Габрово са 28%, на трето място е област Видин (24%).
Текстът продължава и може да бъде дочетен оттук.
