Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето. Специална подготовка ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството вчера.
Те предвиждат задължително изготвяне на характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаването на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. След предявяването на постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене характеристика за личностните особености на обвиняемия. Тя ще се изготвя с участието на непълнолетния, а когато е подходящо и с участието на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително и посочени от него.
На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права,
а именно: пълна информация за правата му ще може да получава родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него. Същите ще могат да го придружават в съдебните заседания, както и при извършване на действията по разследването, на медицински преглед при задържане, при установяване на личностните особености, при защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.
Съкращават се сроковете при задържане на непълнолетен. В измененията на НПК е записано, че явяването му пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 5 месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от 1 г. за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 г. лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите,
като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.
Ограничава се възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното. Изключение се предвижда единствено при наличие на нови факти, които не са били изяснени при първоначалния разпит на пострадалия.
Създава се нова уредба за „свидетел със специфични нужди от защита“.
Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът се извършва: в подходящо помещение; в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.
За целите на повишаването на ефективността на разследванията в рамките на ЕС и подобряване на равнището на закрила на пострадалите се предлага създаването на ново правомощие на прокурора. Ако престъплението е извършено в друга държава-членка и не е подсъдно на български съд, прокурорът следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.
Предлагат се изменения и в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.
Създава се изцяло нова глава, която урежда процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите. Тя следва да бъде извършена веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. Целта е да се установи наличието на специфични нужди от защита и да се определят мерките, които да бъдат предприети спрямо пострадалия. Процедурата трябва да се основава на обективни критерии, като при оценката се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; вида и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост и образованието на пострадалия.
Проектозаконът дава възможност на членовете на семейството на пострадалия (съпругът, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане.