На 1 ноември, Денят на народните будители, в Севлиево се проведе традиционното честване към първите просветители, отдали творческата си енергия, а някои и живота си, както каза диреторът на Историческия музей Найден Петров, в името на нашето свободно настояще.
"Връщайки се назад в историята знаем, че Средновековна България е била една от трите велики сили в Европа. Мерила е ръст не само в политическо, но и духовно отношение с Византийската и Франкската империи. Дали сме своя принос в развитието на европейската история с разпространението на славянската писменост и утвърждаването на Източното Православие", припомни Найден Петров. Ето част от неговото слово:
"За съжаление идват мрачните векове на чуждото османско господство, когато е разрушена не само българската държавност, но са разпиляни и потъпкани българските духовни светини. Независимо от всичко българският народ е изключително жилав, изключително жизнено устойчив и успява да съхрани своето национално самосъзнание и етническа принадлежност, и то благодарение на църквите и манастирите, на християнската религия. Защото само там успява да се запази една малка част от богатата средновековна българска книжнина, в която е съхранен спомена за величието на Средновековната ни държава, но и за могъществото на нашите български царе.
Тези сведения събира един монах, Паисий, от Хилендарския манастир, и написва една малка книжка, която озаглавява "История славянобългаская". Тя е началото, което разпалва огъня на българското Просвещение, на борбата за независима Българска Църква, а в крайна сметка и на борбата за национално освобождение. Този период наричаме Българско Възраждане.
Безброй са духовниците, даскалите, революционерите и всички онези, които направиха възможно този дълъг и сложен процес в крайна сметка да доведе до националното ни освобождение. Всички тях с уважение и преклонение пред делата им, наричане народни будители.
Сред тях са просветителите д-р Петър Берон, Васил Априлов, борците за независима българска църква Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Софроний Врачански, революционерите Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и геният на националната ни революция Васил Левски.
Тук, в нашия град, също имаме безброй примери на хора, направили всичко възможно, за да може Севлиево с достойнство да се нареди сред възрожденските градове, дали своя принос за формиране на възрожденската ни история.
Тук нашите прадеди правят всичко, което се е случило по българските земи да се случи и в Севлиево. Затова на днешния ден трябва да споменем Никола Иванов - учителят и поп Пенчо Димов, които първи преписват в Севлиево "История славянобългарская". Длъжни сме да споменем хаджи Стоян Николов - най-видният ни възрожденец, най-богатият човек тогава в Севлиево, който оглавил сдружение за доброволна взаимопомощ и благодарение на когото е разширено килийното училище в 1825 г. , възобновена църквата "Св. Пророк Илия" в 1834 г., възстановен Батошевския мъжки манастир в 1836 г. Но най-голямото му дело е построяването на първото светско училище в нашия град през 1844 г. Той го построява сам, със собствени средства и на собствена земя и го подарява на севлиевските деца. Затова твърдим, че той е нашият най-заслужил будител.
Трябва да споменем и хаджи Ангел Иванов - достоен общественик. Дядото на петесата Мара Белчева, който се е занимавал с църковни песнопения и е издал в Цариград шест тома псалтири, част от тях негови. Свещеника Ненчо Несторов - един от първите преводачи на Свещеното Евангелие от църковнославянски на говорим български език. Трябва да споменем Марин Софрониев, в началото учител в Хаджистояновото училище, който го е превърнал в класно и за първи път е въвел девическото образование, съратник на Левски, съосновател на първия Севлиевски революционен комитет.
Друг виден наш деятел, общественик и будител, лекар и първи аптекар в Севлиево - д-р Стойчо Христов. Той е първият председател на една нова за тогавашното време културна институция - Читалището. Той е първият председател на Севлиевския революционен комитет и съратник на Левски.
Задължително трябва да споменем и по-младите революционери начело със Стефан Пешев, Никола Генев, Никола Дабев, които подготвят Априлското въстание в Севлиевския край".
След словото на Найден Петров, ученици от Основно училище "Стефан Пешев" представиха програма, посветена на празника. Бяха обявени годишните стипендии на сдружение "Севлиево 21 век" и поднесени венци и цветя пред паметника на свободата.
За първа година Денят на народните будители не се чества пред бюста на хаджи Стоян Николов, заради предизборната кампания, която продължава заради балотажа в неделя. В близост до паметника са таблата за предизборна агитация и това измести честването на севлиевския площад.