За едно училище е хубаво да има години история. Тя прави неговото израстване и създава традиции. СУ „Васил Левски“ севлиевци и днес наричаме просто „гимназията“. А това по един недвусмислен начин показва отношението ни към 130-годишното училище, вписало в летописа си части от историите на хиляди млади хора и учители.
След Освобождението през 1878 година новото управление изпитва силен глад от образовани хора. Необходимостта от по-висока степен на образование трябва да бъде задоволена с откриването на гимназиален курс в Севлиево, тъй като след завършването на трети клас севлиевските деца имали само една възможност - да продължат образованието си в Априловската гимназия, а това не всички родители можели да си позволят. Затова още през 1881 г. е издействано откриването на IV-ти гимназиален клас, а от 1 септември 1886 г. общината открива V клас.
През 1895 г. по настояване и със застъпничеството на Петко Бобев – народен представител в кабинета на Стоилов и тогавашен председател на Севлиевската окръжна постоянна комисия, започва строителството на гимназията в местността „Коджа кър“. Тогава това е било в края на града. Солидната двуетажна сграда е строена по план на инж. Андрей Даскалов, а строителен предприемач е Сава Хр. Генев. На 1 септември 1897 г. тържествено е осветено и открито „Севлиевското окръжно петокласно мъжко на Негово Величество княз Кирил Преславски училище“.
Година по-късно, през 1898 г. училището получава нотариален акт и става собственост на Севлиевска градска община. В акта е вписано като „Севлиевска общинска мъжка гимназия“.
Броят на учениците расте с всяка следваща година. Затова на 16 юли 1912 г. с предписание на Министерството на просветата при петокласното мъжко училище се откриват едновременно шести и седми клас. През учебната 1913/1914 се открива и осми клас. Така училището става пълна гимназия.
На 1 януари 1914 г. Севлиевската мъжка прогимназия се отделя и става "Севлиевско държавно мъжко педагогическо училище". На 1 септември 1916 г. се открива седми реален девически клас при педагогическото мъжко училище, а през учебните 1917/1918 се открива и осми реален девически клас и в края на 1918-та в Севлиево има пълна реална девическа гимназия. На следващата година завършват два випуска - един от педагогическата и един от реалната гимназия.
През 1924 г. реалното и педагогическото училище се сливат и макар в отчетите на Министерството на просвещението да се води непълна реална гимназия, педагогическите седми и осми класове продължават до 1932 г. От 1932 г. училището става пълна реална смесена гимназия.
След преврата на 19 май 1934 г. гимназиите в по-малките градове се закриват. Това не подминава и нашето училище. Със заповед № 2603 от 5.IX.1934 г. Севлиевската гимназия е закрита, но благодарение усилията на всички жители на града, начело с кмета, д-р Захари Лесев, с официално съобщение № 8624 от 14.IX.1935 г. се казва, че "по решение на Министерския съвет през учебната 1935/1936г. да има 6-ти, 7-ми и 8-ми класове в гимназиалния клон при реалното училище".
През 1937г. със заповед от министъра се открива „Севлиевска смесена гимназия“ с клон в Сухиндол (с пети и шести класове). През тази година се отрива и класически отдел.
През декември 1944 г. се обособяват две училища: мъжка и девическа гимназия. На 18.V.1945 г. те получават имената на двамата загинали в антифашистката борба Цвятко Ганев от с. П. Славейков и Владо Илиев от с. Яворец. Мъжката и девическата гимназии съществуват до 1954 г.
На 1 септември 1954 г. се извършва реорганизация: създадени са Първа смесена гимназия „Цвятко Ганев“ и Втора смесена гимназия „Владо Илиев“. През 1959 г. двете гимназии се сливат в Политехническа гимназия „Цвятко Ганев“.
През 1970 г. училището е с ново име: Средно политехническо училище (СПУ). А през учебната 1976/77г. за първи път са приети за обучение четвъртокласници.
През учебната 1982/1983 г. в съответствие е изискванията на просветното министерство училището се изгражда като ЕСПУ (Единно средно политехническо училище) с 12-годишен курс на обучение. На 1 септември 1991 г. е преобразувано в Средно общообразователно училище „Цвятко Ганев“. С името „Васил Левски“ Гимназията съществува от 30 април 1992 г., а решение за името е взето с решение №100 на Общинския съвет в Севлиево.
Дотук са фактите от историята. Зад тях са стъпките на всички онези, прекрачили училищния праг с очаквания, страхове, надежди и амбиции. И няма да е справедливо, ако на днешния празник не отдадем заслуженото на всички, които с търпение, обич и мъдрост са водили през годините децата и младите хора към тяхното порастване и към сбъдването на мечтите им. Затова, сполай ви за труда, учители на Средно училище „Васил Левски“! Бъдете честити със 130-тата годишнина на вашето и наше училище.
Честит празник и на всички, които са учили или днес учат в СУ „Васил Левски“.
Нека се множат успехите ви, докато заедно пишете следващите години от летописа на 130-годишното ни училище!
