Свободата на словото в България е застрашена и това не е новина. Срещу журналисти и граждански активисти се използват различни форми на натиск, а целта е да бъдат сплашени и се заглуши критичния им глас. Най-честата форма за сплашване са SLAPP делата, наричани още „дела шамари“. Шейсет и четири съдебни процеси с характер на SLAPP са водени у нас в периода от януари 2000 г. до март 2023 г., сочи анализът „Цената на свободното словото“ на Антикорупционния фонд (AКФ), който бе представен на 25 април т.г.
Анализът е първият по рода си в България, негови автори са юристите Лора Георгиева и София Желева от екипа на АКФ. Те изследват делата с характер на SLAPP за последните 22 години, като ти разделят на граждански, дела с наказателен характер, наказателни производства от общ характер, административнонаказателни и административни дела, като още в началото правят уговорката, че анализът не претендира за пълна изчерпателност на всички случаи, носещи елементи на SLAPP за разглеждания период, тъй като делата са се случили назад във времето и за тях няма достатъчно публичност и върху тях липсва мониторинг на независима журналистическа асоциация.
В отделна част от анализа са представени и други форми на натиск върху журналисти и граждански активисти като полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров, заплахите срещу автора на "Осемте джуджета" Николай Стайков, зачестилите случаи на изгонване от пресконференции на журналисти от партия "Възраждане" или недопускането им на публични събития (случай от конференция на управляващата тогава партия ГЕРБ от 2020 г.).
Задълбоченото проучване на практиката по този вид дела се базира на над шейсет истории от съдебната практика, които създават моментна картина на състоянието на стратегическите дела в България. Анализирани се видовете дела (наказателни, граждански или други), похватите, които ищците използват за заглушаване на критичните журналистически гласове и решенията на съда. Авторите търсят отговор на въпроса успяват ли SLAPP делата да постигнат стратегическите си цели и как гражданското общество и независимите медии противодействат на делата за сплашване (единот „героите“ в делата, послужили за анализа, е собственикът и редактор на "Севлиево онлайн" Емилия Димитрова).
Достъп до правосъдие или тормоз и налагане на цензура
SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, които само формално имат легитимна цел – упражняване на правото на достъп до правосъдие и защита на накърнени права, но по същество целят постигане на нелегитимна цел – цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.
Инициатори на производствата най-често са политици, бизнесмени, влиятелни личности, корпорации, държавни органи.
Обекти на производствата са журналисти, граждански активисти, защитници на човешки права, представители на академичните среди, независими медии, неправителствени организации, които с публикациите и журналистическите си разследвания изобличават политици, бизнесмени, лица, заемащи публични длъжности и други публични фигури в различен вид злоупотреби или подлагат дейността им на критика и негативна оценка.
Ефектът, който се цели е психологически тормоз, натоварване с разноски (често непосилни); репутационен риск (част от аудиторията може да се отдръпне); последици от прилагане на наказателната репресия и последици на наказателното осъждане (в случаите, когато се водят наказателни дела).
Като злоупотребяват с предвидените в закона процесуални възможности, стратегическите дела постигат целта на инициаторите си независимо от своя изход, смятат авторите на анализа.
Проучването отчита, че този вид дела обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до голямата им продължителност – в повечето случаи такива дела траят близо 3 години. През това време журналистите и активистите, обект на SLAPP, са принудени да продължат работата си със съзнанието, че отново могат да бъдат тенденциозно обвинени.
От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години. По разгледаните дела българските журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебни зали общо 181 години.
По-голямата част от гражданските и наказателни дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на журналистите – става дума за 87,5 % от гражданските дела и 86% от наказателните дела.
„Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите“, посочи София Желева при представянето на анализа.
Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата-шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време.
Финансови искове и запор на активи стават инструменти за натиск
Освен психическия стрес от бъдещо преследване, SLAPP делата често са придружени от искове за финансови обезщетения на висока стойност, или запор на активи. Това усилва психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създава сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на съответната медия, отчита анализът. В немалко случаи става дума за журналисти на свободна практика и граждански активисти, без голяма медия или организация, която да поеме евентуалната финансова тежест при неблагоприятен изход от делото, а в някои случаи дори големите медии се дистанцират или дори уволняват журналист, който е съден.
В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева.
Да критикуваш или да си траеш - кое е безопасно
Вредните ефекти на SLAPP делата далеч не се ограничават върху техните непосредствени обекти, придобили качеството на подсъдими, ответници или санкционирани лица. Стресът и напрежението по време на делата и последиците от изхода им отеква дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество. Затова съществува сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица, които могат да вземат решение да не отстояват правото си да критикуват и разследват въпроси от обществен интерес.
Алтернативни форми на натиск и тормоз
Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа
Посягането на свободното слово е посегателство срещу демокрацията
Постигането на реална демокрация, основана на върховенство на правото, изисква гражданите пълноценно и активно да участват в обществения дебат. За осигуряване на пълноценното им участие е необходимо те да имат достъп до надеждна информация, за да могат да формират собствено мнение и собствена преценка в общество, основано на плурализъм на мнения, отчитат авторите на анализа. Затова, според тях, свободата на словото представлява като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, е и едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек.
Свободата на словото не засяга само пишещите. От една страна тя е право на свободно изразяване, но от друга е право на обществото да получи информация. При това, не само информация или идеи, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни, или са приемани с безразличие, но също така и такива, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова, се посочва в анализа.
Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани и адекватно адресирани със законодателни и други мерки, които да доведат до ограничаването на този феномен, който е опасен за демократичното ни общество“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
Пълният текст на анализа може да прочетете оттук.