„Непростимо е в ерата на информацията деца и родители да бъдат непросветени по отношение на наркозависимостите. Ние имаме за цел не да изнасяме лекции в кампанията за превенция употребата на наркотични вещества, а да разговаряме, свободно и открито. Затова потърсихме някой, който е бил в този омагьосан кръг – от зависимостта до просветлението, за да може да говорите с него, да питате и коментирате.“ – това каза областният управител Иванка Баева по време на поредната среща от инициираната от нея кампания срещу дрогата сред младите.
Препълнени зали в две севлиевски училища СУ „Васил Левски“ и „Ген. Иван Бъчваров“ и множество въпроси очакваха Светла Иванова, която всички вече познават. От близо половин година Светла не се дрогира. А започнала с хапчета – кодеин, кодтерпин, сироп за кашлица, който съдържа опиата кодеин. За едно дете едно шише е много, обясни Светла. После тя дошла „в София при сериозните наркотици“. 13 години взимала хероин, по няколко пъти на ден. „Стремежът е да се избегне абстиненцията, която е ужасна – и физическа, и емоционална болка, страх“, споделя Светла.
Докато била наркозависима водела нормален социален живот. Работела, а в началото не й личало. След хероина минала на метадон. С него започнала, не за да се лекува, а за да се върне в София при хероина. Спомня си, че я накарали да се върне в Габрово, за да се лекува, но тя не искала. По онова време още не била стигнала до идеята, че иска да се оправи. Идеята се загнездила в нея, след като започнала да се вижда и да се обича. "Няма значение какво ще бъде лечението – комуна, метадон или синтетичния морфин. Желанието е важно“, убедена е Светла.
Тя е категорична, че целта на тези срещи не е, за да провокира интерес към себе си, нито любопитство към наркотиците. „Бъдете зрители на този филм защото там, от разстояние, е безопасно!“ – заяви тя пред учениците и допълни още, че Бог я е опазил, за да може с действията си сега да помага на онези, които имат нужда и да предпази други. Въпросът за началото винаги е пръв, а то началото винаги е продиктувано от някаква болка счита Светла. За нея всички наркотици са болкоуспокояващи – в един случай за душата, в друг за тялото. Важното е, че болката не минава ако се опитваш да я потушаваш, трябва да се търси нейният корен. „Всяко средство, което използваме, за да избягаме от реалността или да преодолеем някакво страдание, трябва само да ни накара да се замислим защо искаме да променим средата около нас. Светът не е толкова лош и враждебен, напротив – прекрасен е! Прозрях това и изпитах желание да живея!“ – сподели бившата наркозависима пред младите хора от Севлиево. А те задаваха конкретни въпроси за леките и тежки наркотици, за стимулантите, за новите вещества – бързите наркотици на новото време. Онези, обясни Светла, които те карат да мислиш бързо, да бъдеш креативен, да кипиш от енергия, а после? После идва времето на депресии, разстройства до посегателство към собствения ти живот.
Провокативни въпроси, откровени отговори, няколко часа разговори, последвани от десетки покани за приятелство към нея в социалната мрежа…така преминават срещите между учениците и жената, освободила се от робството на дрогата благодарение на обичта на близките й и любовта към живота!