Списък със 120 български граждани убити от съветски войници, прегазени или ранени от съветски камиони по време на съветската окупация в България, публикува държавна агенция "Архиви" в новия уеб сайт "Съветската окупация в България (1944-1947 г.).
Списъкът е непълен, уточняват съставителите. Съставен е въз основа на архивни документи и данните в него са категоризирани по име на загинали, местоживеенето и причините за смъртта.
В сайта има 1471 документа с 2670 изображения. Голяма част от тях се публикуват за първи път. Събрани са от 27 архива, като най-много са от Централния държавен архив. Това са списък (непълен) на лица, убити от съветски войници, прегазени или наранени от съветски камиони, някои от които получили обезщетение; списък от полк. Бл. Пенев, областен началник на милицията - Пловдив, и М. Сиди, заместник-инспектор Криминална служба, за злополуки, прегазвания и катастрофи с пострадали български граждани, извършени от съветски военослужещи от 9 септември 1944 г. до 30 юни 1947 г.; както и списък с прегазени лица и домашни животни от съветски камиони от 16 септември до 1 декември 1944 г., някои от които са обезщетени.
Сред убитите има немалко деца, на по 5, 6, 10 и повече години.
В представянето на проекта Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви" пише: "Вече 80 години след края на Втората световна война в публичното пространство, в медиите и историографията споровете за конкретните измерения и приноса на Червената армия и ролята й за победата над Тристранния пакт продължават. Основната, но не единствена причина за това, се дължи на факта, че мисията й след действителното освобождение на източноевропейските народи от нацизма не приключва, а прераства във фактическа окупация на тази част от континента.
Макар навсякъде победоносните червеноармейци да са посрещнати като истински освободители - с цветя и песни, със сълзи от радост и приветствени лозунги, много скоро става ясно, че те имат и други планове. Воювалите години наред войници, преминали хиляди километри през кървави битки, обръгнали на смърт и човешки страдания, показват и другото си лице. На много места фактическият край на бойните действия ознаменува началото на грабежи, убийства и изнасилвания, на издевателства, към които командирите им се отнасят, ако не съучастнически, то пасивно-насърчително. Непреодолимо се оказва влечението на съветските войници към часовниците и велосипедите, чието ограбване въобще не подлежи на регистрация. И ако всичко това има спонтанен и по-скоро битово-криминален характер, то демонтирането и пренасянето в Съветския съюз на индустриални мощности и дори на цели заводи, на златните резерви на националните банки, на суровини и хранителни припаси, започва да се извършва съвсем организирано и централизирано".
Сред публикуваните документи има два, които се отнасят до Севлиево. И двата са разписки - едната е за 2228 лв. за пренощуванена съветски офицери и войници в хотел "България" в Севлиево на 5 декември 1944 г., другата е за дадена вечеря на седем съветски офицери за сметка на Околийския комитет на Отечествения фронт в Севлиево, на стойност 1500 лв. Двете разписки са съхранявани в Държавен архив - Габрово.
Има списък на хранителни припаси и фуражи, както и добитък, иззети от руски войници от Дряновска околия. Сред иззетото са ечемик, овес, коне, каруци, колелета от коруци, овце. Отдселна графа съдържа данни за войниците, иззели продоволствията. Графата е озаглавена: "От коя войскова част е издаден документът или взети продуктите без документ".
Сред документите е и програма от Дряновски околийски отечествен фронт за посрещане на съветските войски. Документът е от 10 септември 1944 г. Ето какво съдържа програмата: идването да бъде оповестено с биене на всички камбани; приветствията на армията се извършват на площада пред околийското управление; персоналът на всички учреждения и всички организации воглаве с шефовете присъстват на посрещането ,като заемат посочените им места; всички ученици в строй с учителите си са задължени да присъстват и носят цветя, с които ще окичват войската; селяните от селата идват и заемат определените им места, могат да носят цветя и подаръци; всички къщи и дюкяни се окичват с национални и червени знамена (ако няма платове могат да се употребят книги, чаршафи, одеала и др.); гражданството заема определените му места, може да носи цветя и подаръци.
Сред публикуваните документи е заповед за реквизиране дюкяна на Ангел Георгиев от Трявна за нуждите на съветските войници. Заповедта е от 15 април 1946 г.
Авторите на сайта обещават информацията в него да бъде допълвана.
