Министерството на културата стартира процедурата за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България” за 2021 г.
Процедурата преминава през два етапа – областен и национален. Отговорни за организацията на областния етап са областните администрации, а периодът за провеждане е април - юни 2021 г.
Право на номинации имат
народните читалища, общински, регионални и държавни музеи и юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в областта на нематериалното културно наследство. За селектиране на постъпилите кандидатури ще бъдат създадени експертни комисии, които включват експерти от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, представители на регионалните музеи, краеведи и работещи в сферата на нематериалното културно наследство.
Протоколите от работата на областните комисиия трябва да бъдат предадени в Министерството на културата до 30 юни т.г. Те трябва да бъдат придружени с досиета на селектираните за национално ниво кандидатури. Избраните на областно ниво елементи ще се представят паралелно на официалната интернет страница на Министерството на културата и на интернет страниците на съответните областни администрации.
Национална комисия ще обсъди излъчените областни кандидатури
и ще направи аргументирано предложение за вписването на нови елементи в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство през юли т.г.
Поддържането на Националната система „Живи човешки съкровища – България” цели съхраняване на важни за България и нейната култура знания, дейности и умения на общности, групи и отделни лица, тяхното предаване на следващите поколения чрез неформално и формално образование, както и да осигури тяхната видимост чрез публично признание на национално и международно равнище. Системата се попълва на всеки две години.
Националната система "Живи човешки съкровища" е създадена през 2008 г.
„Бистришките баби” е първото българско вписване
в Представителната листа на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Песните им се характеризират с архаична полифония, танци и обичаи от Шоплука.
Диафонията (или известна още като шопска полифония) е специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, придружавайки така водещите певци..
Системата се попълва на всеки две години.
До момента в нея има трийсет вписвания. Сред тях са мартеницата, нестинарството в с. Българе, пернишкият празник Сурва, врачанските калушари и чипровските килими - обичаи, поставени под закрилата на държавата.