Дворът на севлиевския конак - първата спирка на Васил Левски, след като е заловен, на път за София, където е съден и обесен, и тази година притихна в минута мълчание.
Мястото отдавна не е конак, вратите за граждани се отварят само на 18 февруари, но утъпканият сняг там, вляво, пази спомена за тежките вериги, оковали Дякона.
Това място, което днес е само трева, пази спомена за онази последна Нова година - 1873-та, която Левски посреща тук, в Севлиево. В утрото на 1 януари конвоят с него тръгва отново на път.
Оттук, от Севлиево, Васил Иванов Кунчев, наричан от българите Дякона, Апостола, Левски, тръгва към своето бесило и оттам към своето безсмъртие.
За да отдадат почит на Апостола на свободата днес в бившия конак се събраха малцина граждани, но вратите на конака ще бъдат отворени през целия ден, за да може всеки, който иска да остави цвете пред паметната плоча на фасадата на сградата, или просто да помълчи, да го направи в удобно време.
Деца от Основно училище "Христо Ботев" дойдоха с цвете в ръка, бяха подготвили и кратък рецитал. Георги Костов от Историческия музей в Севлиево говори за живота и делото на Дякона.
Днес се навършват 152 години от гибелта на Васил Иванов Кунчев - Левски.
Поклон, Апостоле!
