„Мина точно една седмица, откакто вървя по Камино. Чувствам се щастлив и благодарен за всичко, което ми се случва и за прозренията, които то ми носи. И знам, че това е само началото.“ - нищожна част от откровенията на Тихомир Иванов, който през 2013 г. измина 780-километровия поклонически маршрут, известен като френския маршрут, тръгващ от селото Сен Жан Пие-дьо-Пор на френско-испанската граница преминаващ през Пиринеите и по цялото протежение на северна Испания, с крайна точка Сантяго де Компостела. Вървял само с една раница на гръб, а в нея само най-необходимото. Снощи Тихомир бе гост на Градската библиотека в Севлиево, за да представи книгата си „Камино – пътят на завръщането“.
„Чувствам се благодарен, намерих отговорите, за които дойдох“, сподели Тихомир, разказвайки емоционално своя едномесечен живот на пилигрим.
Вървял е по 25-30 км на ден. Темпото всеки сам определя. Някои от поклониците вървяли на групи, Тихомир избрал да бъде сам. Искал да навлезе в себе си, защото „Камино превъзпитава по странен начин. Когато вървиш, вървиш, вървиш през едни безкрайни жълти полета, те отключват съзнанието ти и почваш да получаваш откровения за себе си, за живота, за смисъла му". Усещането за свързаност на пътя го превзело още от първия ден. И отговорите започнали да го спохождат.
„Това е една по-различна книга от всичко, което досега е излизало за Камино, не само като съдържание, ами и по структурата на самата книга. Аз споделям своите тревоги с читателите като вътрешен диалог. Той тече между автора, върнал се от Камино и склонен да иронизира преживяванията на другите, и онзи, който в момента върви по този път. А читателят става свидетел на случващото се в съзнанието ми и вижда как моите мисли създават реалността на всичко, което преживях по Камино. В цялата книга аз разказвам какъв е пътят, за да преодолея его-моделите си, ограниченията, защитите, които през годините съм изграждал."
Севлиево бе шейсетият град, в който Тихомир Иванов представи „Камино – пътят на завръщането“.