Защо ви разказваме историята по-долу? Защото Янислав сам ни потърси. И защото той не е единственият български спортист, който се вижда на най-високото място на почетната стълбица след състезание, работи здраво, за да е там, но му пречат реалностите в една система, в която, както и да го кажем, трудът може да се възнагради само, ако има достатъчно пари.
Янислав Стойнов тренира мотоциклетизъм от 7-годишен. Днес е на 17 и вече има своите спортни успехи. През 2011 година е източноевропейски шампион в клас 65 кубика, републикански шампион по супермото, две години по-късно е трети на европейския шампионат по супермото при 85 кубиковите мотори. През изминалата 2015 г. е бронзов медалист в Европейския Шампионат по супермото и трети в Републиканския шампионат, в клас S3.
С всяка следваща година обаче му е по-трудно да поддържа форма, да тренира и участва в състезания. Причината? Тивиална - липса на пари. Около 10 000 лв. му трябват на година, споделя момчето. В сумата влиза купуването на мотор, не било задължително да е нов, казва Янислав, поддръжката на машината и консумативите, за да тренира. За нов мотор младият мотоциклетист дори не мечтае, тъй като машината струва 25 000 лева. На фона на тези сметки парите, които момчето получава от Мотоциклетната федерация и Министерството на Спорта, са нищожни. Последният транш от тях е 3000 лв през 2011 г. Оттогава пари няма отникъде. Затова Янислав спира тренировки. През 2014-та няма участия в състезания. Няма и мотор, който да ползва постоянно за редовни тренировки.
В началото на 2015-та баща му купува мотор на старо, който обаче се оказва напълно неконкурентоспособен с останалите. Още в първото състезание на Бобошево се срива двигателят. От Федерацията му дали машина, за да участва в шампионатите по супермото, но тя стои в гаража на Федерацията и може да я използва само за състезанията. Няма с какво да тренира. Още повече, че моторите за супермото са специфични и консумативите за тях са много скъпи. „Дори в момента да намерим малко пари, за да купим части, с които да оборудваме мотора, който имам, ще успея да стана европейски шампион. Убеден съм", казва момчето. А амбиция не му липсва.
Първият в момента е Хакан Халми - още една мотоциклетна надежда на България и шампион на Европа за 2015-та. Двете момчета са заедно на стълбичката и са приятели в живота, затова в случая не става дума за завист. По-скоро Янислав е разочарован, че не получава финансирането, което е му е нужно. И е огорчен, че тренира по-малко и участва във все по-малко състезания. Не смята и че има специално отношение към него. Дори казва, че не обвинява никого конкретно. "Не виждам кого да обвиня. Нито човек, нито институция. Може би държавата, която загърбва спортистите си", казва Янислав. И добавя: "Ако ще има пари, нека има за всички и да са пропорционално разпределени. А не да има много пари за един и нищожна сума за друг. Защото аз съм силно нахъсан да печеля състезания, но съм ограничен точно от липсата на средства". И му е тъжно, защото 10 години от детството си е посветил на мотоциклетизма.