Църквата на с. Стоките - бъдеще, в което камбаните ще продължат да звънят

Понякога най-важните истории не се случват в големите градове, а тихо - там, където шепа хора отказват да оставят миналото да се разпадне.

В село Стоките, община Севлиево, една такава история продължава да се пише с ръце, с усилия, с вяра. За нея преди Цветница разказа с имейл до "Севлиево онлайн" Траяна Колева. 

Когато храмът е на ръба да изчезне

Преди няколко години храмът „Св. Великомъченик Димитър Солунски“ е на ръба да изчезне. Покривът се руши, стените отстъпват  пред времето, а опасността от срутване е съвсем реална, разказва Траяна. Това, което го спасява не е одобрен и финансиран проект, нито някоя институция се е загрижила и задействала, а хората. Доброволци, дарители и местният свещеник отец Стелиян Стефанов застават срещу разрухата.

Снимка, запечатала поставянето на полилей в храма, източник: фейсбук  

Днес покривът е изцяло възстановен. Камбанариите отново се издигат гордо. Вътре кипи нов живот - ремонтират се подът, стените, колоните, електрическата инсталация, поставят се нови полилеи. Храмът отново събира хора – не само за молитва, а като живо сърце на общността. На Цветница и Виликден се пълни с хора, отслужват се литургии. Мирисът на восък от запалените за здраве и помен свещи прави мястото онова, в което всеки пристъпил вярва, че молитвите му ще бъдат чути.

И това не е всичко.

Паралелно с възраждането на църквата, започва и връщането към живот на читалището „Св. Св. Кирил и Методий – 1929“. Място, което години наред е пазило духа на селото, а днес отново има шанс да бъде изпълнено с гласове, с деца, с култура.

Първи етап от почистването на читалището - снимката е от вътре, но паралелно доброволци чистят и прилежащото пространство навън  

На 2 май т.г. от читалищното настоятелство организират почистване на читалището - около него и вътре. Всеки, който иска да се включи трябва да се яви с инструменти - кофа, лопата, количка...каквото е нужно. Храсторезът, пишат във фейсбук, отпаднал, защото вече е окосено.

Поводът за този разказ беше Цветница. Преди празника дойде имейлът на Траяна Колева, но разказът й не е остарял. За доброто винаги има време. Защото водосветът, детският смях, засадените дръвчета, почистеното читалище не са спомен. Доброто и съпричастността към него са онова, което създава общност и я държи далеч от разрухата.

Истината е, че такива каузи нямат дата.

Те се случват всеки ден – с всяка тухла, с всяка дарена стотинка, с всяка ръка, която помага. Всичко постигнато досега е резултат единствено на доброволен труд и дарения от хора, които носят село Стоките в сърцето си. А работата далеч не е приключила.

Ако тази история ви докосва, ако вярвате, че едно село заслужава да запази душата си, можете да станете част от нея.

Дарения се събират по банкова сметка с име: Църква св. Димитър, село Стоките, IBAN: BG90UNCR70001525006066

Всяка помощ има значение. Защото зад нея стои не просто ремонт – стои бъдеще. В това бъдеще, камбаните на храма в с. Стокитев ще продължат да звънят, читалището ще бъде пълно и едно село няма да бъде забравено.

На финала на тази история някак естествено идва благословията на старите българи: Сполай ви всички, които сте помогнали да се възродят църквата и читалището в с. Стоките!  А въпросът "къде е държавата" в случая е добре да се преглътне.