Понякога човек открива пътя си не когато всичко в живота му е наред, а точно когато има най-голяма нужда от опора. За Силвия Начева-Гъркова плетенето се оказва много повече от занимание с прежда и кука. Обстоятелствата така се подреждат, че чрез плетене тя преминава през труден период и намира отново себе си, повярвайки си, че може да създава красота. Днес тази красота има адрес в Севлиево и се нарича "Домът на СамоДива".
Ще я наричам Силвето, защото така я познавам. Не помня кога точно сме се запознали, но сигурно е било някъде в годините, когато в Севлиево работеше Младежкият център, който посещавах покрай работата си. По-късно Силвето беше част от екипа на Община Севлиево. И така, докато един ден прочетох публикация в социалните мрежи, в която тя споделяше, че започва нещо ново.
Нямах никаква представа към какво се е насочила, но знаех, че щом е взела това решение, значи има причина да го направи. Просто вярвам, че когато слагаме край на нещо или се осмеляваме да започнем отначало, го правим, защото някъде дълбоко в себе си усещаме, че е дошло време за промяна. Понякога дори преди да знаем точно какво търсим, вече сме разбрали, че не искаме да продължаваме по стария начин.
Когато една идея дочака своя момент
Има места, които се появяват, защото някой е видял свободно помещение и е решил да направи нещо с него. Има и други, които първо се раждат някъде дълбоко в човека, дълго живеят като идея, променят се, чакат своя момент и един ден намират своите стени, прозорци и врата. Домът на "СамоДива" в Севлиево е от вторите.
Творчески клуб "Кука, прежда и приятели", снимка: "СамоДива"
За да разберем какво стои зад това име, трябва да научим повече за неговата създателка Силвия. По образование тя е филолог и социален педагог, а днес и майстор на художественото плетиво. През годините Силвия е работила като учител, възпитател, младежки работник, социален педагог, репортер и експерт. Все професии, в които доминират общуването с хората и важността да ги чуеш и разбереш, а ако можеш и да помогнеш.
Историята на плетенето.
Има още една история, която не се побира в автобиографията на Силвето. Това е историята на плетенето, която не влиза в живота ѝ в безгрижен период и не се ражда от излишък от време и желание да научи нещо ново. Появява се в труден момент, когато ѝ е нужно занимание, което да ѝ помогне да понесе онова, през което преминава. „Бабите ни отдавна са го казали - работата с ръце е най-добрата терапия“, споделя тя. И добавя: "Когато ръцете са заети, мислите сякаш започват да намират мястото си. Бримка след бримка, ред след ред."
Колко много смисъл има в тези думи. Вниманието се съсредоточава върху онова малко нещо, което се случва тук и сега. Тревогите не изчезват с магическа пръчка, проблемите не се решават от само себе си, но за малко отстъпват назад. Появява се тишина. После спокойствие. А накрая нещо красиво, създадено със собствените ти ръце, а хаосът на тревожните мисли сякаш е укротен.
Като слушам как Силвето говори за терапията на плетенето, се сещам за една книга на Мишел Обама - "Светлината, която носим". В нея първата по това време дама на САЩ споделя, че се научава да плете чрез видеоклипове в YouTube по време на ранните локдауни от Ковид-19, когато ежедневието ѝ е нарушено и тя изпитва силна тревожност и безпокойство. Изплита първия си шал, след това одеало и усъвършенствайки се, плете дори пуловер за тогавашния президент Барак Обама. Книгата не е някакво художествено постижение, по-скоро е споделена терапия - чрез усещането, че можеш да създаваш, осъзнаваш, че трудният период не е отнел способността ти да измисляш, да опитваш и да се радваш на резултата от усилията си.
При Силвето плетенето прави абсолютно същото. Постепенно обаче тя започва да си задава един въпрос: щом това занимание ѝ помага да преминава през собствените си трудности, защо да не даде възможност и на други хора да го открият?
Така се срещат двете ѝ същности - социалният педагог, който знае колко е важно човек да бъде приет, подкрепен и разбран, и творецът, който е открил колко много могат да дадат една кука за плетене и кълбо прежда.
Мечтата започва да търси своя дом.
Идеята за собствено пространство се появява преди около пет години. Не е напълно оформена, понякога остава на заден план, друг път се разраства и придобива нови очертания. Но не си отива.
Междувременно Силвия създава ръчно изработени изделия и развива две творчески начинания - „Сръчкоделницата на НеСи“ и „Witch magic“. В един момент разбира, че не иска да държи творческите си идеи разделени, а да им даде общо име, посока и място, в което да се срещат.
На 13 март 2026 г. те се обединяват под името СамоДива.
Защо СамоДива?
Заради свободата, силата, красотата и непокорството, които носи това име. Но вероятно и защото самата тя през последните години се е научила да бъде по-свободна, да вярва повече в себе си и да не се страхува от собствените си решения.
Символът на СамоДива е магарешкият трън - красиво растение, което умее да се защитава. За да му се насладиш истински обаче, трябва да намериш правилния подход, казва Силвето.
Домът "СамоДива"
В този избор има нещо и от самата идея за пространството. Красотата невинаги е лесно достъпна. Понякога трябва да се приближиш внимателно, да проявиш търпение, да откриеш начин да я разбереш. А понякога трябва да се научиш да пазиш и собствените си граници, без да преставаш да бъдеш добър към света.
През юли тази година мечтата прави най-голямата си крачка към своя нов живот. Силвия наема помещение и започва онова приключение, което всеки, решил да създаде нещо свое, познава: мебели, декорации, идеи, сметки, безброй задачи и още повече въпроси. Дали ще се справи? Дали е помислила за всичко? Дали хората ще поискат да бъдат част от нейната идея?
Така се появява „Домът на СамоДива - арт пространство за творчество, обучение, срещи и идеи“.
Не ателие. Не просто място, където някой изработва красиви вещи и ги показва на другите. За Силвето това е дом. Като във всеки дом там се чувстваш добре, но в "СамоДива" можеш да заговориш непознат, да научиш нещо ново, да опиташ нещо, което досега си смятал за трудно, или просто да прекараш време в приятна компания. Защото СамоДива не е замислена само за плетене.
Тя е за хората. За срещите между тях. За онова време, което рядко си позволяваме да отделим за себе си.
В работата си като педагог и младежки работник Силвето е срещала деца, млади хора и семейства с различни истории и потребности. Знае колко важно е да се чувстваш приет, да можеш да общуваш, да изразиш себе си, без да се притесняваш, че някой ще те оцени или сравни с останалите. Знае и колко често в забързаното ежедневие хората забравяме да си дадем малко време за самите себе си.
Затова в "Домът на СамоДива" ще има творчески работилници за деца и възрастни, индивидуални обучения по плетене на една кука и занимания с различни техники и материали. Ще продължи и изработването на плетени играчки, чанти, шалове, аксесоари и предмети за дома.
Нещо като "предай нататък"
Но сред идеите ѝ има една особено топла посока - срещата между поколенията и съхраняването на българските традиции. Замисляли ли сме се колко много знаеха нашите баби? Колко умения носеха в ръцете си, колко истории пазеха в паметта си, колко неща можеха да ни покажат, без да отварят книга или да търсят видео в интернет? Колко от тези знания постепенно изчезват, защото никой не ги предава нататък?
Силвия не иска традициите да останат само в старите снимки, музейните витрини и спомените за едно друго време. Иска те да се случват днес - в разговори, в общи занимания, в детското любопитство, в ръцете на някой, който за първи път се опитва да повтори стар майсторлък. Затова кани бабите в своя дом.
Инициативата „Приказки с баба“ ще среща децата на възраст от 4 до 6 години с българските народни приказки, които ще им чете Маргарита Костадинова. Сещате ли се - тя е родена да бъде баба.
Затворете сега за малко очи и си представете тази картина - дете, което слуша възрастен човек, който разказва, и между тях един цял свят, създаден от думи и въображение. Без екран, който да примамва вниманието. Без нужда от специални ефекти. Само живият глас, приказката и близостта между две поколения.
Традициите живеят докато има кой да ги предава
Предвидени са и занимания, свързани с традиционните занаяти и умения, които някога са били естествена част от семейния живот. Защото традицията е жива, докато има кой да я предава и кой да я приема.
А какво ще кажете за една вечер, в която не е необходимо да бързате, оставяте ежедневните грижи пред вратата, вземате си плетивото, наливате си чаша вино и разговаряте с хора, които може би вчера не сте познавали. Смеете се, разменяте идеи, показвате си какво сте направили или се учите от нулата.
Точно това е замисълът на „Вино и плетка“ - срещи за възрастни, в които не е нужно да сте майстори на плетенето. Дори не е задължително да умеете да плетете, казва Силвето, достатъчно е да искате да прекарате приятно време.
Разбира се, ще има и срещи „Плетем заедно“, защото създателката на "СамоДива" вярва, че творчеството става още по-хубаво, когато е споделено.
Силвия мисли и за занимания, свързани с общуването, семейството, личностното развитие и работата с млади хора. Иска да използва професионалния си опит, но в различна среда - по-свободна, по-близка до хората, извън обичайните институционални рамки.
Домът на СамоДива не е замислен като сцена, на която само неговата създателка ще показва уменията си. Напротив. Тя иска да отвори място и за други творци, за хора с интересни занимания, знания и идеи. За всеки, който има какво да сподели и би се радвал да научи някого на нещо. Защото никой от нас не умее всичко, но всеки знае поне нещо, което може да бъде ценно за друг човек.
На 4 октомври се състоя първата среща „Плетене на закрито“. На 17 октомври Домът на СамоДива официално отвори врати.
За създателката му това е един от най-вълнуващите дни в живота ѝ.
Подготовката е била изпълнена с работа, безсънни нощи и тревоги. Имало е толкова задачи, че понякога ѝ се е струвало, че денонощието е станало по-късо. Но когато идват хората, когато получава прегръдките, пожеланията и вижда искрената им радост, разбира, че усилията са си стрували.
Има и нещо друго, което остава с нея от този ден - хората, които не просто са ѝ казали, че я подкрепят, а са застанали до нея с действия. Помагали са да подреди, да подготви пространството, да посрещне гостите.
Приятел донесъл питка, защото какво е откриването на нов дом без хляб. Друг бил неотлъчно до нея и помагал с всичко необходимо. "В такива моменти човек разбира, че е създал нещо много повече от помещение, изпълнено с мебели и ръчно изработени изделия. Разбира, че по пътя си е събрал около себе си хора, които искрено се радват на щастието му, а това е богатство, което не се измерва в пари", разсъждава Силвето.
Може би затова тя толкова силно вярва в общуването. Защото знае, че зад всяка идея стоят не само усилията на този, който я е измислил, но и доверието, приятелството и протегнатите ръце на всички, повярвали в нея.
Бъдещето - планове има за няколко живота
Силвия не знае как ще се развие "СамоДива", но планове и идеи има за няколко живота. Не се заблуждава, че мечтата сама ще свърши работата. Знае, че зад всяко начинание стоят постоянство, организация, труд и търпение и че собственият бизнес не е лек път, защото колкото и да обичаш това, което правиш, обичта не отменя нито сметките, нито трудностите.
За Силвия обаче по-важно е след години да не се идправи пред въпроса какво би станало, ако беше опитала. Защото по-страшно от провала е съжалението, че не си посмял да започнеш отначало и си се оставил на рутината, където е по-удобно, но толкова самотно и скучно.
Когато слушам как Силвето разказва за "СамоДива" разбирам, че този дом е продължение на онова, което плетенето е направило за самата нея. Някога то ѝ е помогнало да намери спокойствие в труден момент. Днес тя иска да даде на други хора възможност да открият собственото си спокойно място. Някога е имала нужда от занимание, което да ѝ помогне да премине през тежки дни. Сега създава пространство, в което някой друг може да намери приятелство, ново умение, увереност или просто няколко часа, в които да бъде себе си.
Това е може би най-красивото в цялата история. Защото малките неща невинаги могат да решат големите проблеми, но могат да ни помогнат да си поемем дъх и успокоим мислите си с една кука, кълбо прежда, няколко бримки, един разговор, една приказка, прочетена на дете, чаша вино с приятели и ръце, които предават умение на други ръце.
Понякога точно от такива малки неща се състои онова, което наричаме пълноценен живот.
А ако решите да гостувате на СамоДива, ще я намерите в Севлиево, в сградата на ОКС, на третия етаж, кабинет 1 и във фейсбук - тук.
Вратата е отворена. Сега остава зад нея да започнат да се случват историите.
