Борислав Маринов и Румен Гатев, и двамата ученици от Средно училище "Васил Левски" в Севлиево, са се заели с отговорната задача да напишат книга за голямото наводнение в Севлиево през 1939 г. Наводнението, което и днес някои от живите оцевидци, наричат потопа.
Историята на наводнението и последиците от него са представени на 110 страници, разделени в 5 глави. В тях авторите проследяват всичко случило се на 28 юни 1939 г., отговарят на въпросите защо се е стигнало до трагедията и проследяват реакцията на държавата в помощ на пострадалите. В изданието са включени редки и ценни снимки и документи за наводнението.
Корицата на книгата
Книгата на двамата млади автори е озаглавена "Катастрофалното наводнение в Севлиево през 1939 година". Тя ще бъде представена в навечерието на годишнината от трагедията, на 27.06.2019 г. в градската художествена галерия "Асен и Илия Пейкови", от 18:00 часа.
"Севлиево онлайн" припомня случилото се преди 80 г. в Севлиево, позовавайки се на спомените на Никола Заръбов, роден през 1922 година и пряк участник в събитията, записани от неговия син Николай Заръбов.
Денят започнал нормално, нищо не предвещавало ужасните събития, които предстоят. Хората си карали работата, унесени, че и този ден си отива. Малцина забелязали, че от североизток започнало да се затъмява. А рано било за смрачаване. Свечерило се и започнало вече да мръква. А небето било забулено от гъсти облаци, не давали на луната да се покаже. Някои седнали да вечерят, но злокобно предчувствие било стистнало гърлата им, не давало на залъка да премине. По-възрастните били най-угрижени, живяли и видяли какво ли не, те усещали, че природата им готви нещо. Към 21.30 часа повечето си легнали, че на другия ден работа ги чакала. Не минало много време и кучетата се разлаяли, камбаните на градските черкви забили. Водата от реката се вдигала заплашително и вече влизала в къщите. Дошли и първите вълни, които започнали да влачат със себе си покъщнина. Водата идвала от Балкана, носейки дебели дънери, клони. И тежка миризма на гнилоч попивала в телата и сърцата на уплашените севлиевци. За ставащото край тях успявали да разберат по водата, която ги удряла и при всяко проблясване на светкавица. Паднали стените и на някои къщи, на други водата отнесла портите, оградата, животните...
Към 4.00 сутринта водата започнала да се отдръпва. Започнало да се съмва. Злокобна картина се разкрила пред очите на хората, които започнали да смъкват децата си от покривите и таваните. Нямало къде да стъпят, само тиня. Оглеждали се един друг, дали са всички. С някои от комшиите така и не се видяли повече.
