На 6 септември Севлиево тържествено ще отбележи 139 години от Съединението между Източна Румелия и Княжество България.
Ритуалът за поднасяне на венци и цветя пред паметника на Свободата ще се състои в 10:30 часа на площад „Свобода”.
Провъзгласяването на Съединението е предшествано и подготвено от разгърналото се през 80-те години на XIX в. съединистко движение. Със създаването на подвластното на султана Княжество България националният въпрос не е решен. Земите на юг от Стара планина са обособени като автономна провинция в Османската империя под названието Източна Румелия, а Македония и Одринско остават под властта на султана.
Борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на целия български народ след Берлинския конгрес (1878). Започналото съпротивително движение в страната се развива като продължение на българската национална революция. Българското националноосвободително и националнообединително движение се съпътства от процеса на изграждане и утвърждаване на младата българска държава и защитата на българския характер на Източна Румелия.
Княжество България е ядрото, на което е предоставена ръководна роля в съединисткото движение и към което се стремят всички българи извън пределите на свободната държава.
Паметната акция в Пловдив от 6 септември 1885 г. е подготвена и осъществена от създадения през същата година Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) като наследник на националноосвободителните традиции на българския народ през Възраждането. Начело на комитета застава Захарий Стоянов.
(източник за текста - Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий")
