От 950 училища в България, в които ученици са се явили на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература в края на учебната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) средният успех на учениците е под „Среден“ 3,00.
В тях са се обучавали 6455 деца или около 15% от всички завършващи средно образование в България. От тези 307 училища 189 са професионални гимназии, 102 – средни училища, 14 – спортни училища и 2 – духовни училища.
В 27 училища средният успех на матурата е точно „Слаб“ 2,00 – това означава, че нито един ученик в тях не е издържал успешно зрелостния изпит и няма да получи диплома за завършено средно образование.
Тези данни оповести Институтът за пазарна икономика (цялото изследване може да прочетете тук).
Едно от училищата, в които нито един абитуриент не е прехвърлил двойката на матурата по български език, е в област Габрово.
Справка в Портала за отворени данни сочи, че това е Професионалната гимназия по транспорт и машиностроене в с. Градница, севлиевска община. Там на матура по БЕЛ са се явили 12 ученици, средният им успех е точно 2 (кръгла двойка и нито стотна отгоре, б.ред.).
Абитуриентите на Професионална гимназия "Марин Попов" също не са прескочили летвата от тройка. Усреднената стойност на тяхната успеваемост е 2.43, което означава, че има и такива, които са изкарали повече от двойка (изпитът са държали 16 ученици, б.ред.).
Резултатът на завършващите ПГМЕТ "Ген. Иван Бъчваров" е 3.33 среден успех, на матура по БЕЛ там са се явили 65 ученици.
В СУ "Васил Левски" средният успех по български език е 4.26, матурата са държали 63 дванайсетокласници.
В област Габрово най-висок е средният успех на Националната Априловска гимнация - 4.81.
Любопитна подробност е, че всички, дори завършващите Априловска гимназия, са изкарали по-нисък успех от миналата година.
Поправката е на 25 август. Половината от тези, които ще се явят на нея, са от севлиевски гимназии.
Поправителният изпит на държавния зрелостен изпит по БЕЛ е на 25 август. На него ще се явят 106 души от цялата област, от тях 46 са от училища на община Севлиево.
На фона на тези изключително стряскащи резултати държавата очевидно има сериозен проблем. Няма съмнение, че там, където резултатите са толкова плачевни, изобщо не може да става дума за качество на образование.
Интересно би било да се проследят годишните оценки на учениците от випуските, които не успяха да вземат диплома, защото не владеят български език дори за тройка. Всеки от тях е преминал 12 години курс на обучение. Прескочил е летвата от първи за втори клас, от втори за трети и т.н. Стигнал е до 12-ти, когато се оказва, че не може да вземе диплома, защото не може да изкара 3 по български език и литература.
Интересно би било да се съпоставят тези оценки с темповете на нарастване заплатата не учителите им.
Защото каквото и да си говорим, у нас стане ли въпрос за образование, на преден план излизат заплатите на учителите, после е качеството на обучение.
Няма съмнение, че вината за лошите резултати не е само на учителите. "Децата не искат да учат", казва ми един директор на училище. Тук темата би могла да продължи с въпроса за мотивацията, но тя не е обект на българската образователна система, в която от години парите следват ученика, а не добавената стойност в образованието.
Докато броят на учениците е обвързан с парите за едно училище, а не резултатите на неговите ученици, ще се наложи да приемаме за нормално, че цели випуски не взимат дипломи, защото завършват гимназия напълно неграмотни.