„Първите стъпки са направени, но не са достатъчни“ - с тези думи Боят Ботев – председател на гражданско сдружение „Граждани на Севлиево“ стисна ръката на заместник-директора на Северноцентралното държавно предприятие Тодор Бонев днес, след като приключи съвместната среща, разпоредена от министерството на земеделието и храните по сигнал на Ботев.
Сигналът бе за сеч във вододайните зони,
в резултат на което се замътват водоизточниците, водата постъпва кална във водохващанията, това е пречка за нейното пречистване и води до спиране водоподаването към Севлиево и част от севлиевските села. На срещата, чийто домакин бе инж. Иваничка Иванова – директор на ДЛС „Росица“ в Лъгът, имаше представители и на Регионалната дирекция по горите във Велико Търново и Басейнова дирекция – Плевен.
4 025 хектара гори остават в санитарно-охранителната зона за откритите водохващания. Там сечите не са забранени, но задължително се извършват по утвърден горско-стопански план. Планът, по който се сече от началото на годината, е изготвен през 2013 година, утвръден е от изпълнителния директор на ИА по горите, има заповед за одобрението му и всички мероприятия, които касаят вододайните зони са в отделна глава на този идеен проект, обясни зам-директорът на Северноцентралното предприятие инж. Бонев.
Държавно ловно стопанство „Росица“, което основно понася негативите за замътването на водата, всъщност е изпълнител на този проект и не може да го коментира, а да го променя може само след разрешение на Регионалната дирекция по горите. "Което означава, че действията, които се извършват в Лъгът, са задължителни за нас", категоричен бе инж. Бонев. И формулира
основния проблем: не извеждането на сечите, а извозването на дървесината и транспортирането й.
Инж. Бонев не отрече, че няма дейност, която да не предизвиква някакво разрушаване на почвата. "От тия 4025 хектара тази година работим върху 70 хектара. 40 от тях са сечи от одобрения горско-стопански план и 43 хектара са по предписание. Което е 1,7% от сечта във вододайната зона, 0,5% от запаса и 53% от прираста. Смея да твърдя, че сечите не са масови, а много ограничени", обясни той и сравни ситуацията с годините преди 2011-та, когато е създадено предприятието. Тогава в Лъгът са работили 15 верижни трактора и се е сякла 60 000 куб.м дървесина. Сега се секат 23 000 куб.м, от които 5 000 куб.м са във вододайната зона.
А ето и какво е сторено досега
За 53% от дървесината е въведен въздушен излаз, т.е. тя се изнася от сечищата с въжени линии – нещо, което се прави единствено в Лъгът за цялата територия на държавното предприятие, увери инж. Бонев. "Правим го заради вододайните зони", не отрече и директорът на стопанството в Лъгът инж. Иванова. Заради тях са върнали и катърджиите, а едва 4% от дървесината в зоните на водохващанията се вади с верижни трактори. В радиус от един километър над зоните верижни трактори не работят, гарантира директорът на ДЛС "Росица".
И за да не бъде голословна инж. Иванова заведе посетителите си на мястото, където допреди месец е работила въжената линия за извеждане на дървесината над река Зелениковец. "Кажете, личи ли, че тук е имало дейности?", попита тя, удовлетворена че просеката за сваляне на дървени трупи е почистена, затревена и почти напълно възстановен първоначалния вид на мястото. "Ако максимално вкараме въжените линии и трактори с широки гуми, вместо верижните, ще намалим до минимум опасността от увреждане на пътищата", подкрепи я и инж. Бонев.
Не само това е от значение за ограничаване на замътването обаче. След вдигането на шум около проблема, в ДЛС "Росица" започнали да правят канавки на местата, където има най-голяма опасност от свличане на кал. Така отвеждат водата и намаляват вероятността тя да постъпи кална във водохващанията. Днес такива канавки има над водохващането на р. Росица, а над Мокра Бяла водата се оттича и по положени в канавките тръби, тъй като там свличането на кална маса е най-голямо.
Възстановяването на горските пътища също е сред приоритетите на стопанството. Със свои сили и средства вече имат няколко ремонтирани и укрепени горски пътища, а направата на така наречените брегови плетчета спасява сечищата от евентуално свличане.
Това са първите стъпки от страна на Ловно стопанство "Росица" за намаляване замътването на водата. От управата на стопанството обаче не приемат да носят единствено те винага за калната вода. И дават пример с водохващането на Джендема, което не работи, а там сеч не се извършва. Хората предполагат, че ако тази вода се хване, би могла да компенсира временно неблагоприятната ситуация в ниското, когато има интензивни валежи. Дали това е възможно обаче, няма как да знаем, тъй като представители на ВиК "Бяла" нямаше на днешната среща. На интерес от наша страна защо не присъстваха, управителят на дружеството инж. Даскалов обясни, че не е информиран за срещата и никой не го е поканил.
Резултатът от продължилата близо четири часа среща в Лъгът днес е ясен: първите стъпки към партньорство между горски и граждани са факт. Добрият тон на срещата, конструктивният диалог и финала на разговора между инж. Бонев и Боян Ботев са знак, че когато двете страни в една ситуация имат воля, нещата могат да се получат. "Със сигурност имаме грешки, но сме готови да работим за отстраняването им", каза Тодор Бонев. "Виждам, че немалко неща са направени, но иска още да се свърши", отвърна Боян Ботев.
